На все по-притеснителни гледки стават свидетели напоследък пловдивчани (а и не само). Дрогирани с фентанил младежи буквално изглеждат като зомбита, при това дори в центъра на града и през светлата част от денонощието, а също и директно на пътното платно на оживени булеварди в Пловдив.

Днес с Plovdiv24.bg се свърза пловдивчанка, която разказа следното:

Здравейте! Обръщам се към Вас с молба да дадете публичност на случай, който според мен поставя сериозни въпроси относно реакцията на компетентните органи при подадени сигнали за лица в риск и потенциална опасност за обществото, особено в контекста на зачестилите случаи на злоупотреба с наркотици.

Днес около 09:30 ч. подадох сигнал на телефон 112 за млад мъж, който се намираше в очевидно безпомощно състояние по средата на пътното платно в  Пловдив, бул. "Македония" 38. По външните му признаци и поведение съществуваха сериозни основания да се предполага, че е под въздействието на наркотично вещество, известно като фентанил. Лицето не беше контактно, трудно се движеше, не отразяващи преминаващите автомобили и съществуваше реална опасност както за неговия живот и здраве, така и за безопасността на движението.

Диспечерът на телефон 112 ме попита дали мога да остана на място до пристигане на полицейски екип. Отговорих, че мога да изчакам до 09:40 ч., тъй като след това трябваше да тръгна за работа.

Особено притеснителен е фактът, че сградата на Първо районно управление в Пловдив се намира на приблизително 600 метра от мястото. Въпреки това в продължение на около 20 минути на място не пристигна нито полицейски екип, нито медицинска помощ.

През това време мобилният телефон на въпросния мъж остана на пътното платно. За да предотвратя евентуалната му загуба или кражба, взех телефона и го поставих в чист плик, с намерението да го предам на органите на реда. Междувременно лицето частично се съвзе и започна да се отдалечава от мястото.

След липсата на каквато и да било реакция от страна на компетентните органи, се наложи повторно да се обадя на телефон 112, за да проверя дали идват към посочения адрес. Уведомих оператора, че лицето вече е напуснало мястото, а неговият телефон се намира у мен.

От проведената комуникация със служителя на 112, същият ми обясни, че полицейските служители на Първо РПУ - гр. Пловдив са били уведомени за случая. Вместо обаче да изпратят патрул или да предприемат действия по вече подадения и официално регистриран сигнал, ми беше предадено указание аз лично да посетя районното управление и да обяснявам отново случилото се.

Това поведение буди сериозно възмущение. Изключително обезпокоително е гражданин, който е изпълнил своя обществен дълг, подавайки сигнал за лице в очевидно безпомощно състояние, да бъде натоварван с функции, които по закон принадлежат на полицейските органи. Още по-притеснително е, че при наличието на конкретен сигнал за потенциално застрашен човешки живот и обществена безопасност, в рамките на повече от 20 минути не е осигурена видима реакция от страна на най-близкото районно управление.

Считам, че обществото има право да получи отговор на следните въпроси:

  • 1. Защо не е изпратен своевременно полицейски екип на мястото на сигнала?
  • 2. Какъв е бил точният времеви интервал между приемането на сигнала и предприемането на действия от страна на Първо РПУ - гр. Пловдив?
  • 3. Каква би била реакцията на органите на реда, при още по-тежък и спешен случай?
  • 4. Защо гражданинът е бил насочен лично да посещава районното управление, след като сигналът вече е бил официално приет и регистриран чрез телефон 112?
  • 5. Какви мерки предприема МВР за реакция при сигнали за лица в безпомощно състояние и спазени ли са те в конкретния случай?
Надявам се чрез Вашата медия да бъде извършена проверка по случая и компетентните институции да дадат публично обяснение за действията или бездействието си. Следва да отбележа, че това не е първият случай, в който се сблъсквам с липсата на реакция, при подаден от мен сигнал.

Досега обаче съм извинявала същата с фактори като моментна служебна натовареност, недостиг на ресурси или други обективни затруднения. Натрупването на подобни случаи обаче ме кара да се съмнявам, че не става въпрос за единични пропуски, а за траен модел на поведение, характеризиращ се с бездействие и незаинтересовано поведение към подадените от гражданите сигнали.

Това поражда сериозни въпроси относно ефективността на работата на полицейските служители от конкретното районно управление и доверието, което гражданите може да имат в институциите, призвани да гарантират обществения ред и сигурност!