Пловдивчанка осъди фирма за бързи кредити и вместо 11584 ще връща 3700 лева

Пловдивският районен съд отсъди справедливо решение за ползвател на бързи кредити, като изкара наяве порочната практика за определянето на лихвите и наложения годишен процент на разходите /ГПР/ при тези кредити, предаде репортер на Plovdiv24/.bg.

Този случай показва, че когато човек е притиснат от нуждата да вземе бързи пари на заем, трябва добре да знае правата си и да ги отстоява. В противен случай рискува да попадне под ножа на кредиторите.

Съдът в Пловдив призна за недействителен договор, сключен между пловдивчанка и "Профи Кредит България“ ЕООД, поради това, че посоченият в договора ГПР не съответства на действителния ГПР. При извод за недействителност на договора съобразно чл. 23 ЗПК потребителят дължи да върне само чистата стойност на кредита, а именно 3700 лева. Не така е щяло да бъде обаче, ако жената не е завела делото, тъй като кредиторът на бързи кредити е искал от нея сумата от 11584,55 лева.

В исковата молба на жената, която явно е ползвала добри адвокати, се твърди, че страните по делото са сключили договор за кредит, по силата на който ответникът е предоставил сумата в размер на 5000 лв. при годишен лихвен процент от 37,65 % и ГПР – 41 %. Срокът на погасяване на заема бил 41 месеца.

Била постигната договореност за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 4213,57 лв., като за срока на договора следвало да се върне сумата от общо 11584,55 лв. Ищцата твърди, че договореният лихвен процент нарушавал добрите нрави, като излага подробни съображения в тази насока.

Намира, че при заем с кратък срок от 41 месеца, какъвто е настоящият, уговарянето на възнаградителна лихва в размер на 200 % от стойността на заема не е съразмерно с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Поддържа, че е налице заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.

Намира, че са нищожни като противоречащи на добрите нрави и като неравноправни по смисъла на ЗЗП клаузите на договора за заем, в които е посочено, че ГПР е в размер на 41 %, а действителният ГПР е различен от посочения. В общия разход по кредита се включват всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, каквито са и уговорените "допълнителни услуги“. Поради това този разход по кредита, следва да се включи в ГПР, което не е сторено в случая, което прави договора недействителен.

В конкретният случай съдът дори осъди "Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на пострадалото лице сумата от 318,54 лева (триста и осемнадесет лева и петдесет и четири стотинки) за съдебно деловодни разноски в производството и сумата от 524 лева (петстотин двадесет и четири лева), представляваща адвокатски хонорар в производството по делото.

При извод за недействителност на договора съобразно чл. 23 ЗПК потребителят дължи да върне на "Профи Кредит България“ ЕООД само чистата стойност на кредита, а именно 3700 лева.

Решението на Районния съд може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок пред Окръжен съд Пловдив.