Пловдив затвърждава позицията си като ключов академичен център в България

Пловдивските висши училища за поредна година заемат ключово място в новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2025 г. Пловдивският университет "Паисий Хилендарски“ е сред трите най-големи университети в страната с над 16 000 действащи студенти, а Аграрният университет и Медицинският университет – Пловдив продължават да утвърждават силните си позиции в съответните професионални направления.

Аграрният университет постига две първи места в националните класации по професионални направления, което подчертава водещата роля на Пловдив като академичен център.

На фона на тези регионални успехи, Министерството на образованието и науката представи обновеното петнадесето издание на националната рейтингова система. Министърът на образованието Красимир Вълчев подчерта, че българската рейтингова система е сред най-изчерпателните международно и играе ключова роля в преструктурирането на приема във висшите училища. Благодарение на нея висшето образование е единствената публична система в България, в която финансирането е пряко обвързано с качеството.

Новото издание сравнява 51 акредитирани висши училища в рамките на 52 професионални направления, използвайки 52 индикатора — от качеството на обучението и научната дейност до реализацията и доходите на завършилите. За първи път е включен индикатор за студентската оценка на посещаемостта на лекции и упражнения.

Данните за 2025 г. потвърждават, че по-високата степен на образование носи по-добра реализация. 85% от завършилите магистърски програми след средно образование работят на позиции за висшисти или по призвание, докато при бакалаврите този дял е 51%. Магистрите се отличават и с по-високи доходи и по-ниска безработица.

Средно за всички завършили в последните пет години, 61% работят на позиции за висше образование, като безработицата остава едва около 2%, а средният доход достига 2771 лв., почти тройно увеличение спрямо 2015 г.

Все пак остават значителни различия между направленията. Най-ниска безработица (под 1%) има при "Военно дело“, "Медицина“, "Фармация“, "Металургия“ и "Дентална медицина“, а най-висока — при "Социални дейности“. Доходите също варират значително: най-високи получават завършилите "Военно дело“ и "Информатика и компютърни науки“ (над 4700 лв.).

Софийският университет "Св. Климент Охридски“ остава лидер с първо място в 22 направления, следван от Техническия университет – София и Медицинския университет – София. Пловдивските университети също отбелязват видими успехи — Аграрният университет и Тракийският университет имат по две първи места.

Рейтинговата система включва и нови данни за студентската посещаемост. Близо 70% от студентите смятат, че колегите им редовно посещават упражнения, но само 50% — лекции. Разликите между направленията са големи: например във "Фармация“ и "Медицина“ над 90% от студентите съобщават за редовна посещаемост на упражнения, докато при "Философия“ и "Икономика“ процентът пада до около 50%.

Тази година делът на чуждестранните студенти достига 9%, като най-много се обучават в Медицинските направления.

Рейтинговата система остава основен инструмент за кандидат-студентите. Чрез интерактивния сайт (rsvu.mon.bg) могат да се правят персонализирани класации според интересите на кандидатите.