Отишъл си е поетът Тодор Чонов. Тази черна новина съобщи поетесата Станислава Станоева, потвърдена и от много близки на твореца хора.

"Беше особен човек, леко дръпнат, но с чудесно чувство за хумор. Великолепен поет, от онова силно пловдивско поколение. С Добромир Тонев бяха странни приятели, които току се сърдеха, а после се сдобряваха, но държаха много един на друг. Къде ли сега разпиват в някоя небесна кръчма, спорейки за някой ямб или хорей...

Светъл път на Тодор Чонов! И поклон!", написа Станоева.

През 2025 година си отидоха и други големи имена 2025... Вальо Георгиев, Иван Странджев, Божана Апостолова, Кръстьо Раленков, Иван Тропанкев.

Тодор Чонов е роден на 29 януари 1945 г. в с. Рогош, Пловдивско. Завършва българска филология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

Бил е шофьор, машинист на пътно-строителни машини, фабричен работник, коректор, редактор, завеждащ редакция "Българска художествена литература" при Държавно издателство "Христо Г. Данов", управител на вестник "Глас" и кмет на район "Централен" - Пловдив.

Учредител е на студентски литературен клуб "Гео Милев" - Пловдив и негов пръв председател от учредяването до края на следването си. Учредител (възстановител) на Радикалдемократическата партия - Пловдив и на сегашното Дружество на Пловдивските писатели и негов председател, както и председател на читалище "Христо Ботев - Пловдив.

Носител е само на първи награди от всички литературни конкурси, в които е участвал, не са много участията му - 5-6 в първите години от включването му в актуалния литературен живот.

Автор е на сборниците със стихове "Изпит" (1977), "Тревожен кръг" (1980), "Сълза" (1983) и "Ъгъл" (1988), удостоена с литературната награда "Пловдив". Членувал е в Дружеството на преводачите - Пловдив и в Съюза на българските писатели.