Пловдив попада сред най-опасните земетръсни райони в България

Земетресението край Пловдив днес ни накара да си припомним, че на територията на България най-опасните сеизмични зони с възможен максимален магнитуд 7.0 по Рихтер, са Кресненската, Маришката (в която попада и Пловдив), Софийската, Горнооряховската и Шабленската.

Магнитудът на днешния трус до Пловдив по скалата на Рихтер е 4,7. Дълбочината му е 5 километра. Това е умерено силно земетресение и този магнитуд предполага да има вторични трусове.

Регистрирано е на 17 километра югоизточно от Пловдив и на 3 километра североизточно от Асеновград в 15,26 часа.

Земетресението е усетено в цяла България. Стотици хора са напуснали домовете си и са изчакали да мине известно време, преди да се приберат по апартаментите си.

Най-силните земетресения в Пловдивския сеизмичен район са от април 1928 година - тогава между 14 и 25 април е имало три силни земетресения с магнитуд между 5,7 и 7,1.

Първият трус е регистриран в 11 часа 20 минути преди обяд на 14 април 1928 година с епицентър на около 8 км северозападно от Чирпан и с магнитуд 6,8 по Рихтер. След него са разрушени почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днешен Първомай).

На въпросният 18 април в 21 часа и 20 минути вечерта следва нов силен трус с подобен магнитуд (7,0 по Рихтер) и епицентър близо до Поповица. Тогава една трета от Пловдив е бил разрушен.

След трусoвете много хора живеят и спят на открито -  в палатки от черги. В събота около обяд, когато става първия трус, много от хората са били извън домовете си, а децата по принцип са били в пролетна ваканция. Този факт спасява стотици човешки живота.

Военният клуб в Пловдив е разрушен, след това е ремонтиран, но сградата не достига първоначалната си помпозност с високите кули. Сградата, в която е заседавало Областно събрание на Източна Румелия, е пострадала сериозно от земетресението и през 1930 г. е разрушена. Храмът "Света Неделя“ е силно пострадал и е основно ремонтиран през 1930 г.

Държавата реагира бързо и адекватно на ситуацията, като дори лично цар Борис III посещава разрушените населени места и остава в Пловдив като се ангажира в организиране на първата помощ на пострадалите. Народното събрание създава Дирекция за подпомагане и възстановяване земетръсната област, чиято цел е и научното обследване на земетресенията. Тя финансира строителството на обществените сгради и подпомага пострадалото население.

Държавата отпуска 100 милиона лева за възстановяване на щетите. В рамките на три години дирекцията успява почти напълно да отстрани щетите от разрушенията. За това помагат и около 880 млн. лева, които България получава от Обществото на народите.