От Пловдив започва борбата срещу тормоза на колекторските фирми | ||||||
| ||||||
Как тези практика засяга буквално хиляди потребители разкри омбудсманът Мая Манолова. Започва се с това, че дружество, което предоставя обществени услуги, продава вземания от свои клиенти, обикновено малки по размер и отдавна погасени по давност, на колекторска фирма на нищожна цена. Колекторската фирма на свой ред си създава арбитражен съд, който правораздава в полза на "своя господар" - т.е. самата колекторска фирма. Потърпевшите пък масово не се уведомяват за производствата, пращат им се формални съобщения или изобщо не се пращат такива. Арбитражният съд пък приема, че след като страната не се е явила, за да се защити, значи се е съгласила с претенцията на ищеца и така съдилището постановява окончателно решение със сила на присъда. След това със съответното решение въпросната колекторска фирма отива в компетентния съд и се снабдява с изпълнителен лист. Съдът проверява единствено има ли арбитражно решение и дали за него е уведомен длъжникът, издава се изпълнителен лист и потърпевшият е даден на съдебен изпълнител. По думите на Манолова бърза справка в интернет показва, че в момента в България действат над 45 арбитражни съдилища. Тя обаче бе категорична, че няма правила за създаването им, липсват изисквания за техните служители, за процедурите и прочие. Само две са безспорните арбитражни съдилища с традиции - към двете големи работодателски организации, поясни Манолова. Самият закон за международния арбитраж е мислен за уреждане на спорове между търговци - т.е. когато страните са равнопоставени, а не когато едната страна е монополно дружество, а другата - обикновен гражданин. |