Обявяват резултатите от фотограматричното и геодезното заснемане на "Източната порта"

Тази неделя кметът на район „Централен" - община Пловдив Райна Петрова ще обяви резултатите от фотограматричното и геодезното заснемане на археологическите разкопки „Източна порта", което се извърши от Центъра за реставрация на художествени ценности - София. Заснемането бе направено от шест специалисти - археолози и техници, а средствата за това, в размер на 18 000 лева бяха осигурени от община Пловдив. Райна Петрова представи и идейния проект за съхраняването на „Източната порта" и ще обяви следващите стъпки и суми за съхраняването и експонирането на обекта. Всички предстоящи мероприятия се съгласуват и с областната управа - Пловдив.

Археологически комплекс „Източна порта на Филипопол" е открит в края на 70-те години на 20 век от екип с ръководители Лилия Ботушарова и Елена Кисекова. Това е римска улица, ориентирана север-юг, най-внушителната и монументално оформена улица на римски град. Тя е единствената с ширина от 13 метра, а всички останали са до 7 м. От двете си страни тя е оформена с тротоари и покрити пространства - портици, чиито елементи в момента се намират в срутено състояние върху настилката на улицата. Фасадата на двата портика - източния и западния е оформена с мраморна колонада в римо-корински стил. В северната страна, непосредствено до улица „Изток", е разкрита и главна входно-изходна порта, която е от римската и късноантичната епохи.

От тук се е влизало в града и след нея, диагонален път, който минава през мост на р. Марица се отива за Истанбул.

Има разкрити останки от по-ранна римска порта - от 2 век, която два века по-късно е реконструирана във вида, в която е открита. Има научни теории и доказателства на самия терен, че на това място е имало триумфална арка през 2 век, която е посрещала императори, посещавали града. По-късно и тази арка е включена в конструкцията на късноантичната порта. Затова се казва, че разкритията датират от 2 до 4-век след Христа.

На този обект са открити и много емблематични находки от изключителна важност за историята на древния Филипопол. В джамия от 19 век е намерен вграден фриз на здравеносните божества. Открит е и двуезичен надпис, в който се казва, че по времето на император Марк Аврелий е построена крепостна стена на града. Има открит постамент за статуя на базилиск. Всичко това е сигурно доказателство за монументалното оформление и много луксозният вид, който е имал този комплекс.

Открит е постамент за статуя с надпис на гръцки „На добър път". Изразът е стандартен. Това е било поле, което е подготвено, но не е реализирано.

Има категорични доказателства, че през тази порта са били посрещани двама римски императора - Каракала /бил на власт в периода 211 - 217 г./ и Елагабал /или Хелиогабал - управлявал империята от 218 до 222/ посещавали Филипопол. И със сигурност са влезли в града през тази улица.

Филипопол е бил град-митрополия, най-големия, най-значителния за римската провинция „Тракия". Той е бил седалище на римския провинциален управител, бил финансов, административен и религиозен център. Тук, в Античния театър, е заседавал Тракийския койном, в който членуват представители на всички населени места от провинцията. Койномът може да се обръща с всякакви въпроси към императора.