Показва коментари на gringo

Цитирам една млада българска майка на две малки момчета: "Днес, след като се прибрах от работа и включих телевизията, докато мислех с кое от обичайните занимания да се захвана по-напред, слушайки `новините` кръвта за пореден път нахлу в главата ми. И реших да се измъкна от домашните задължения и да се включа в мълчаливия протест. Защо ли? Защото имам две малки момчета и колкото по-големи стават, бъдещето им в моите очи изглежда все по-неясно и несигурно. Защото не е нормално РОДИТЕЛИ ДА ПОГРЕБВАТ ДЕЦАТА си, защото не е нормално хора, к` живеят в палати-поне от моя гл. точка, да получават помощи за безработица /апропо повечето от тях не могат да си ги изтеглят от терминалните устройства, защото ПИН-ът им бил на български!/, а в същото време едно четиричленно семейство да се издържа с една нищожна заплата, защото не е нормално всички да имаме права, но задълженията да са само за някои от нас, защото не е нормално един келеш да решава кой да живее и кой да умрее, защото не е нормално едно предумишлено убийство да се принизи до катастрофа и убиецът да реши, че няма от какво да бяга, защото не е нормално да плащам на едни монополи услуга, к` не искам и не ползвам, а други да трупат задължения необезпокоявани... Колко още `защо` мога да изброя! Но докато вървях към пл. Съединение и се загледах в хората около мен, въодушевлението ми взе да спада-всеки, тръгнал за някъде, седнал да пие поредното кафе или да обсъди `ближния` си! И когато стигнах до Съединението почувствах, че съм жива! `Хулиганите`, както ги характеризираха медиите, защото не сведоха главите си пред един мним цар-шапка им свалям-те са единствените в тая голяма кошара, к` имат мнение и се осмеляват да го изразят гласно. И тръгнахме напред, и вървяхме, е, не беше мълчаливо, но нищо неприлично ли не знам как да се изразя. Без ексцесии-поне около нас. И стигнахме до Партийния дом, и... толкоз, поне докато аз бях там-Лиленце Пиленце се чуваше от високоговорителите-по-късно разбрах, че док` в Катуница е ден на траур, в центъра на Плд се вихри предизборна кампания! Те така, прибрах се и реших да споделя впечатленията си с вас. И си мисля, че колкото и да се съберем на площада, док` някой властимащ не си вдигне четирибуквието и застане зад нас /българи, цигани, мюсюлмани-граждани на РБ/ и не покаже на хора като Кирил Рашков какво е ефективна присъда, такива безчинства ще бъдат поредното чудо за три. Майната ви /без да искам извинение/, страхливци. Няма да се предадем. Макар че от друга страна, ако продължавате да не обръщате подобавощо внимание на такива `инциденти`-се надявам декемри, 2012 действително да настъпи краят на света! Поне да знам, че децата ми няма да угаснат като безгласни букви! До тогава-не ни подценявайте-човек е егоист и желанието му за живот е най-силният му инстинкт! Така, сега избърсвам насълзени очи, отивам да пусна пералнята, да помета, да подрея малко, а после най-вероятно да задремя с дистанционно в ръка, а утре сутрин ще се събудя със схванат врат и ще тръгна за работа... Но обещавам, че ще бъда тук и няма да избягам. Това е, приятели. Почивайте в мир, момчета!"