Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
| Кристиян Владов за Антарктида: Адреналинът толкова силно ме държеше, че не усетих студа | ||||||
| ||||||
Доволни ли сте от свършеното? Да. Нашата мисия е успешна. С моя колега Стефан Кюркчиев участвахме в 33-та научна експедиция към полярния институт. Чест беше за нас, че пътувахме с четвърта група, с която беше бележитият проф. Пимпирев, без който нямаше нашата мечта да се осъществи. Теренните проучвания бяха 10 дни на остров Ливингстън и нашата цел беше да се сдобием с хидробионти – това са риби и безгръбначни от Южния океан, които успяхме да отгледаме и запазим живи от Ливингстън до Варна. Това са 56 дни плаване с нашия научно-изследователски кораб. Видовете, с които се сдобихме, са двата вида нототении, но емблемата, най-интересният вид е ледената риба, в която еволюцията е премахнала хемоглобина от нея, което означава, просто казано, че кръвта й е прозрачна. И какви бяха рисковете за нея? Защо е толкова трудно да се пренесе? Принципно всички видове, които са от най-южната точка, са видове, които са се адаптирали към тези условия. Те са доста деликатни. Евентуално глобалното затопляне вече се показва и в увеличаване на температурата на Южния океан, а ако се промени средата им, тези видове ще загинат. Доста са нежни от тази гледна точка, тъй като трябваше да запазим конкретни температури и параметри на водата. Основната цел беше опазването и консервацията им. Надяваме се в продължение на нашия бъдещ проект в тези контролирани условия, които сме изградили в Природонаучния музей, да опитаме да се получи размножаване на нототении, тъй като от тях може да направим чифт. От ледената риба успяхме да уловим само един образец, но изследването на биологията й също ще е ценно за науката. Имаше ли критични моменти и как съумяхте да ги запазите, все пак? Тъй като аз и колегата никога не сме плавали на толкова дълго пътуване, имаше клатения, които се получават от вълните – все пък минавахме през доста океани, Южен и Северен, Атлантически и имаше доста турбуленции в кораба. Докато се клатиш, беше предизвикателство за самите нас, тъй като нямаме опит в такива спартански условия. По принцип се прави честа смяна на водите, тъй като животните все пак отделят своите фекалии във водата, в която няма циркулация. Ние трябва да сменим тази вода, после да направим тестове, да сравним дали водата излиза извън някакви параметри, за да може тези параметри да ги вкараме пак в нормите. Отделно трябва видовете да ги захраним по целия път. Това всичкото вкупом, докато корабът плава и се люшка е предизвикателство. Отделно трябваше да контролираме и самата температура. Но също мога да изкажа едно огромно благодаря към тези хора, които бяха на кораба, на екипажа. Ако я нямаше помощта на момчетата на кораба, също нямаше да имаме успех. Нашият успех е благодарение на три фактора – на Полярния институт в лицето на проф. Пимпирев, нашите усилия, които бяха за отглеждането, и помощта на екипажа на кораба. А после от кораба, от пристанището на Варна как ги докарахте до Пловдив, защото пътят е дълъг, все пак? Да. Това беше втората фаза. Вече сме ги докарали живи до България. Плавахме 56 дена. Като пристигнахме във Варна, разтоварихме цялото наше оборудване и го натоварихме в специализиран хладилен бус, в който също да продължим контролирането на температурата, тъй като при тези полярни видове водата трябва да е около 1-2 градуса максимум. Пренасяме ги от кораба на този бус и от Варна до Пловдив са горе-долу 5 часа и половина. Успяхме да дойдем сутринта на 12-ти април, около 5.30 часа сутринта, в този диапазон, и темперирането им от буса до нашия аквариум, пак отнема час и половина. И тези критични точки трябва да са изпипани до най-малкия детайл, защото все пак не искахме да имаме никакви загуби. Каква е нормалната температура за тях? Температурата на водата, в която живеят, която измерих на терен, беше 1 градус. В Природонаучния музей, в нашия аквариум, поддържаме максимум до 2 градуса. Температурата в самото помещение, което е изолирано отвсякъде и има специализирана климатична система, е минус 4 градуса. Сега рибите в безопасност ли са вече или нещо ви притеснява? Ще има ли друг критичен момент за тях? Вече втори ден започва тяхното захранване. Три от рибите започнаха да се хранят, плуват си активно. Параметрите на водата не са се променили. Само ледената риба в момента най-много ме притеснява, тъй като няма интерес към храна, тя още не е успяла да се нахрани. Тя сега се аклиматизира може би, заради смяна на мястото. Да, буквално. Няма и откъде да почерпя опит, тъй като в световните аквариуми никъде няма подобно място, в което да бъдат наблюдавани такива морски видове. Може да се каже донякъде, че това е вид пионерство, тъй като в експозиционен аквариум, не само за научните среди, да се правят опити върху тях в някакви лаборатории, имам предвид Великобритания, Германия, Япония. Нашият аквариум все пак ще проследи тяхната биология, но и хората ще се запознаят с тези уникални видове, тяхната адаптивност към полярните условия и че трябва все пак не само да опазваме природата тук, да я опазваме навсякъде, защото това е като един ефект на доминото. Ако тук нарушим нещо, то ще повлияе навсякъде, не само на нас самите. Един вид имаме една екологична насоченост за опазване и ценене на видовото разнообразие по цял свят. Не разбрах рибите, които сте донесли, могат ли да се размножават тук? Ами, в литературата никъде не съм срещал публикация, в която е имало успешно размножаване. Имам предвид да изкарат хайвер, който да е оплоден, и после да са ги отгледали в контролирани условия. Както споделих, това ще е една от нашите предстоящи стъпки. Всъщност всичките риби ли са от рода нототении или ледената риба е по-различна от тях? Две от тях са нототении - същият вид, който успяха да докарат нашите полярници в 32-та експедиция. Едната е друг вид, може да се каже, че все едно е първи братовчед на този вид, който ние имаме. А другата, четвъртата, тя е ледена риба. Тя е по-различна от нототениите. За нея ли казахте, че няма хемоглобин? Да, точно така. Морфологично се различава. Поглеждате и виждате, че е коренно различен вид. А тази предишната нототения, която докарахте, добре ли се чувства, нормално ли е всичко при нея сега? Да, да, да. Нея успяхме да я задържим вече буквално една година. Има юбилей при нас. Ами успех, пожелавам! А иначе интересна ли беше самата експедиция като емоция? Как да го споделя – все едно дете, чакащо Коледа. Да видиш тези световни професионалисти, да си рамо до рамо с тях, това не е чест, а не знам, не мога да го опиша с думи! Остават за цял живот спомените от това приключение, така да се каже. Да. Да минаваш по стъпките на тези хора, да ги видиш на място, да бъдеш част от цялата емоция. Все пак ние бяхме в момента, в който се отвори научно-изследователският блок на Антарктида, ние бяхме на тази експедиция, в която успяха да стъпят на остров Смит. Досега никога не беше стъпвано на остров Смит. Просто неописуема е емоцията. Все пак едва от два дни съм в България и още осмислям всички тези приключения, които успях да преживея, да видя и да се докосна. Знам, че студът там се усеща по различен начин. Не е толкова фатално и болезнено, така, както си го представяме тук, нали така? Ние все пак сме в антарктическото лято, не са някакви уникално ниски температурите. През деня хващахме хубаво време, беше около 1 градус, но вечер си ставаше с минусови температури. Имаше и дни, в които валеше сняг, беше действително доста студено, но аз главно се бях концентрирал върху отглеждането и улавянето на образци за музея. Не съм следил толкова детайлно метеорологичните условия. Но мисля, че беше от 1 до минус 5 градуса. Но все пак целият адреналин и емоция толкова силно ме държеше, че не съм усетил студа, ако трябва да бъда честен. И още нещо - искам да изкажа благодарност и към нашия директор Огнян Тодоров, защото без него и неговото окриляване на всяка една идея и бъдещи планове, нямаше да бъде възможно музеят да се развива и да има постоянно креативни идеи, партньорства, всякакви неща от този род. Така е. Това е факт, виждат се и от страни неговите усилия. Благодаря много, Кристиян. И надявам се пак да отидете и да разказвате отново. Ами стъпка по стъпка. Ще видим бъдещите планове как ще се сформират. И дано да оцелеят рибите, което е много важно! Да, абсолютно съм съгласен. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Новини от Пловдив:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Любимецът на цяла България днес стана на 54
21:30 / 24.04.2025
Ново, по-силно земетресение в Черно море
10:48 / 25.04.2025
Джуджи и Гала се сдобриха
16:17 / 24.04.2025
Инвестиция, но не в имоти, бие всякакви рекорди
09:57 / 24.04.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
