ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
Когато една трета от Пловдив бе разрушен
Автор: Екип Plovdiv24.bg 19:50 / 08.02.2023Коментари (1)9706
"Много и разновидни злочестини са сплотявали нашия многострадален народ: суша, безплодни години, глад, наводнения, градушки, пожари, земетресения, епидемии, войни, погроми, междуособици и пр., но няма по-страшна и по -ужасна злочестина от тази, която на 14 и 18 април 1928 година изпита населението на хубавата и плодородна Южна България вследствие катастрофалното земетресение.

Целта не е да дам художествено описание на преживелиците народни, което, признавам, не е по силите ми, а само да посоча някои имена и факти за бляскаво проявена обществена и международна солидарност, за съвестно изпълнен дълг, за самопожертвователност и героизъм, които заслужават похвала и насърчение и трябва да се знаят и сочат за пример на днешната младеж и на идещите след нас поколения." Това разказва Недко Каблешков за своята книга "Страшната народна злочестина“, която е за едно от най-страшните природни бедствия, случили се в България.

То става през 1928 г. Тогава между 14 и 18 април се случват няколко подред труса в България. Това от 18 април, с магнитуд от 7,0 по Рихтер, е най-тежкото от всички. Нарича се още Пловдиското земетресение. 

Първият трус е регистриран в 11 часа 20 минути преди обяд на 14 април 1928 година с епицентър на около 8 км северозападно от Чирпан и с магнитуд 6,8 по Рихтер. След него са разрушени почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днешен Първомай).

На въпросният 18 април в 21 часа и 20 минути вечерта следва нов силен трус с подобен магнитуд (7,0 по Рихтер) и епицентър близо до Поповица. Тогава една трета от Пловдив е бил разрушен.

След трусoвете много хора живеят и спят на открито -  в палатки от черги.

Земетресенията засягат една седма от територията на България с над 400 хиляди души население. Пострадали са над 240 села. Жертвите са 107 души и 500 са ранените. Земетресенията причиняват общо щети на стойност около 3,3 милиарда лева. Над 72 хиляди сгради са засегнати като около 26 хиляди сгради от тях са разрушени; 402 от разрушените сгради са били държавни и общински училища, а 250 – църкви.

В събота около обяд, когато става първия трус, много от хората са били извън домовете си, а децата по принцип са били в пролетна ваканция. Този факт спасява стотици човешки живота.

Военният клуб в Пловдив е разрушен, след това е ремонтиран, но сградата не достига първоначалната си помпозност с високите кули. Сградата, в която е заседавало Областно събрание на Източна Румелия, е пострадала сериозно от земетресението и през 1930 г. е разрушена. Храмът "Света Неделя“ е силно пострадал и е основно ремонтиран през 1930 г.

Едва завършена през 1927 г. новата триетажна сграда на Международната католическа болница в Пловдив е също пострадала. Партерът и външната стена на източното стълбище са напълно разрушени. Земетресението нанася огромни щети на музея към френския колеж в Пловдив. Много от експонатите са повредени. През 1934 г. музеят е отново подреден и отворен за посещения.

Непокътнати остават къщите в Стария град. Изградени от греди свързани със скоби, при трус те се люлеят и усукват, но не падат. Останали са и къщите по проект на Йосиф Шнитер, който вече е използвал бетон. Железопътният мост в Пловдив е изместен встрани с 28 см.

Държавата реагира бързо и адекватно на ситуацията, като дори лично цар Борис III посещава разрушените населени места и остава в Пловдив като се ангажира в организиране на първата помощ на пострадалите. Народното събрание създава Дирекция за подпомагане и възстановяване земетръсната област, чиято цел е и научното обследване на земетресенията. Тя финансира строителството на обществените сгради и подпомага пострадалото население.

Държавата отпуска 100 милиона лева за възстановяване на щетите. В рамките на три години дирекцията успява почти напълно да отстрани щетите от разрушенията. За това помагат и около 880 млн. лева, които България получава от Обществото на народите.

Чешкият журналист Владимир Сис инициира кампания за събиране на помощи за пострадалите от земетресението и успява да събере сума от 160 хиляди крони. Международните помощи достигат над 60 млн. лева от повече от 30 страни.

Според специалистите 97 % от територията на страната е застрашена от сеизмични въздействия. Най-опасните сеизмични зони в България са Крупнишката, Софийската, Маришката, Шабленската и Горнооряховската.







Зареждане! Моля, изчакайте ...
0
 
 
Евала... За три години възстановили половин Пловдив..... Сега, 21 век...., за три години се прави бул Руски, КОМАТЕВСКО шосе.....и сега водния цикъл за 1000 дена...... Майко мила
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.

Още новини от Новини от Пловдив:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Март 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Концесията на стадион "Пловдив"
Парламентарни избори 2024
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
Стрелба в Москва
Бомби в училищата
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Пловдив и региона.
e-mail:
Анкета
Кой е най-успешният демократичен кмет на Пловдив през последните години?
Д-р Гарабед Томасян
Спас Гърневски
Д-р Иван Чомаков
Славчо Атанасов
Иван Тотев
Здравко Димитров
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 59 82 67

novini@plovdiv24.bg

гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Пловдивчани във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: