- Пътят беше дълъг и много трънлив. Прегърнах една идея на новото ръководство на летището в лицето на директора Дойчин Ангелов, което имаше намерение да развие летището, но не знаеха как точно ще се преборят с всичките малки и големи спънки. Тази идея бе нещо ново за България, защото Райънеър е лидер в нискотарифния бранд. За нас бе много важно да успеем да се споразумеем с тях, защото това е един продукт, който се представя за първи път в България и именно на Летище Пловдив. За нас това е първа стъпка от поредицата действия, които трябва да направим, за да постигнем тъй желаното от всички ни развитие на региона. В продължение на девет месеца лягахме и ставахме с тази идея и се борихме с всяка възникнала пречка за осъществяването й. На всеки етап за решаването на голямата задача се включиха страшно много хора, които помогнаха. Изразявам благодарности на пловдивските депутати от ГЕРБ, лично на Менда Стоянова, която оказа огромна подкрепа за положителното становище от Министерство на финансите, на министрите Симеон Дянков и Александър Цветков, на заместник-министър Кичев, на кметовете на трите общини, които учредиха Фонда за развитие на Летище Пловдив - на Йордан Шишков на "Родопи", Христо Грудев - на Асеновград и Георги Пирянков - на Хисаря. Своевременната регистрация на този фонд ни даде възможност да стартираме преговорите. Реално когато ние преговаряхме с Райънеър имахме вече регистрирано сдружение от тези три общини, а това ни даде самочувствие на масата на преговори. Проблемите бяха много, но показахме, че когато заедно работим държавата и общините в една посока, постигаме резултат. За мен това е само началото.
- Казахте заедно общини и държава. Какъв е приносът на държавата в целия този процес?
- За да се случи това събитие, бяха необходими три компонента. Първият компонент е именно държавна воля, която се изразява чрез намаляне на държавните такси. Това беше една позиция, която отстоявахме няколко месеца и смятам, че пловдивчани проследиха нашите действия. Нееднократно канихме министри в Пловдив, които се ангажираха с подпомагане на процеса. Отделно министерството на финансите даде положителна оценка за целия процес. А той стартира трудно и бавно - първите намерения бяха за намаление на таксите само за шест месеца и то с 40 %. След разговори с премиера Бойко Борисов, с министрите Симеон Дянков и Александър Цветков успях да издействам това решение да бъде променено в сегашния му вид, а именно - намалението на таксите е с 50 % за срок от 2 години.
Вторият важен компонент бе самото ръководство на летището в лицето на Дойчин Ангелов така да преструктурира дейността, че да направи целия процес на обслужване на самолетите максимално евтин. От тук идва второ намаление на цената. Изказвам специалната си благодарност на Дойчин Ангелов и целия мениджърски екип на летището.
И може би най-важната стъпка е тази, която направи много голяма разликата между Пловдив и другите потенциални кандидати, а именно учредяването на сдружението с нестопанска цел "Фонд за развитие на Летище Пловдив - южната врата на България" - един фонд, без който нямаше да можем да успеем да сключим договор с Райънеър. И тук отново изказвам благодарност към трите общини, които учредиха фонда, защото той ни развърза ръцете. Като имахме тези три компонента можехме да водим едни благоприятни за нас преговори с Райънеър. И не само с Райънеър. В момента ръководството на летището преговаря с още няколко компании.
Смятам, че Райънеър са първият авиопревозвач, с който успяхме да се договорим по простата причина, че те са една изключително агресивна компания и виждат потенциал там, където за другите рискът е прекалено голям. Райънеър започват да летят на празни летища, летища без трафик. Това е компания, която поема такъв бизнесриск. Затова те са първи, но в никакъв случай не мога да кажа, че ние не бихме се радвали да видим самолети на УизЕър и други компании. Ще се стремим това да се случи.
Когато обединихме тези три компонента, вече имахме възможност да водим едни стабилни преговори. Преговорният процес продължи няколко месеца - имаше срещи на министър Цветков с предстовители на Райънеър, аз лично на 27-ми май се срещнах с Райънеър съвместно с Дойчин Ангелов. Това е един много бавен и труден процес, който доведохме до край.
- Представителите на Райънеър единствено с летище Пловдив ли водиха преговори за откриването на първата си българска дестинация?
- От Райънеър се срещнаха с представители на всички потенциални български летища, включително и на такива от типа на Горна Оряховица и Балчик. Водихме преговорите в една конкурентна среда, в която регион Пловдив предложи най-добри условия.
- Г-н Тотев, обяснете по-подробно каква точно е функцията на този фонд за подпомагане на Летище Пловдив?
- Фондът е създаден по идея и по подобие на фондове, които съществуват в други държави, като основната му цел не е дадена авиокомпания да има привилегировани условия за извършване на полети, а да се развива регионът. Аз нееднократно съм подчертавал, че в новите условия, в които имаме и при тази жестока конкуренция в туристическия сектор, за нас е много важно да развиваме региона като цяло. Нито един град сам по себе си не може да бъде конкурент на световнопризнати региони и сам да се пребори в тази конкурентна среда, която е жестока. За нас е много важно да обединим целия регион и не случайно във фонда участват различни по тип общини като Асеновград, Хисар, Пловдив, вече имаме заявка и от Чепеларе. Чрез това сдружение ще обединим всички дадености на отделните общини в общ туристически продукт, който ще промотираме по различни информационни канали. Един от тези канали е информационният сайт на Райънеър, който е с около 35 милиона посещения месечно. Това е може би един от най-сериозните канали за реклама, но няма да бъде само той. След пресконференцията вчера проведохме работна среща с представители на Райънеър, на която ни презентираха още 5-6 възможности за реклама, които подробно ще бъдат коментирани на събрание на Съвета на директорите на фонда.
- Договорът, който Райънеър сключва с фонда различен ли е от договора между Летище Пловдив и Райънеър?
- Да, това са два абсолютно различни договора и нямат нищо общо. Така, че фондът не участва пряко във взаимоотношенията между летище Пловдив и Райънеър. Фондът има собствени договорни отношения с авиокомпанията.
- Сдружението с нестопанска цел "Фонд за развитие на Летище Пловдив - южната врата на България" отворено ли е за нови членове?
- Условието, което поставихме при учредяването на сдружението и което бе прието от всички представители на общини, бе фондът да бъде публичен. Това означава, че членове могат да бъдат само публични институции, които в нашия случай са общини. Бизнесът също има възможност да се включи, но не като директен участник, а косвено, а именно чрез туристическите набирателни сметки на общините, туристическите такси и др. И не само това - бизнесът може да инвестира и да участва като подпомага участието във фонда на съответната община. Приетата минимална сума за участие е 50 стотинки на брой жител, но всяка община по собствена преценка може да увеличи сумата. В управлението на сдружението влизат кметовете на общини или техни упълномощени представители, като решенията се вземат с абсолютно мнозинство.
- Вие като областен управител на Пловдивска област как виждате прякото влияние от развитието на Летище Пловдив върху развитието на икономиката и туризма в региона?
- В момента ние открехнахме една врата, която може да донесе огромни ползи във финансово измерение за региона и нови работни места. Най-вероятно повечето хора, които четат това интервю, в момента не могат да си представят какъв огромен потенциал има в целия този процес. Ние в момента стартираме с 2 полета и прогноза за около 30 000 пътника годишно. И то при цена за билета от 33 евро с летищни такси - цена без конкуренция на българския пазар. Аз съм абсолютно убеден, че още през пролетта ще увеличим полетите на 6, а това означава, че в период от 2 години ще се стремим да достигнем 200 хиляди пътника годишно. Към настоящия момент преценихме, че не е добре да стартираме с шест полета по простата причина, че моментното състояние на инфраструктурата в региона, в това число културна и транспортна, не е готова да посрещне 200 000 туристи годишно. Има много какво още да се желае. И тук е ролята на местните общности, на общинските съвети, на съветите по туризъм, на кметовете да подготвят своите общини за този туристически поток, защото нито сътоянието на Стария град, нито състоянието на културната инфраструктура в Пловдив е такова, каквото ни се иска да бъде. Ние направихме възможна връзката между Лондон и Пловдив, но какво ще види един турист от Лондон тук е отговорност на местните общности и местните власти. За мен те носят изключителна отговорност пред гражданите и се надявам да се справят с това предизвикателство. За да усетим потенциала, ние трябва да се подготвим добре, защото в другия случай рискуваме да си направим антиреклама.
- Работи ли се в посока подобряване на комуникацията между Летище Пловдив и близките до него населени места?
- Още вчера проведохме разговори с кмета на Асеновград Христо Грудев, коментирали сме и с другите колеги, че това, което трябва да стартираме е възможност за транспортни линии като от сега казвам, че задължително трябва да има транспортна линия между Летище Пловдив - Пловдив, Летище Пловдив - Асеновград, Летище Пловдив - Хисар. Това е нещо, към което ще се стремим, но имаме толеранс от няколко месеца, в които да се избистрят идеите и моделите. За това казах, че това е само първата стъпка. Оттук нататък на нас не предстои много работа, но от всички действия до момента се вижда, че държавата стои изключително стабилно зад тази идея. Смятам, че ще довършим нещата така, че на пролет да имаме една функционираща линия до Лондон и да бъдем в процес на стартиране на поне още 2-3 европейски линии.
| Още по темата (472): | |