Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
| Историк с много интересна гледна точка за Небет тепе | ||||||
| ||||||
Историкът припомни, че през миналия век разкритите съоръжения са били консервирани и реставрирани. "Не може да се прави реставрация на вече реставрирани съоръжения, това ще отиде към друг термин, който може да се използва" - обясни доц. Митрев. Като пример посочи западната кула, в която има разкрити един ред камъни в основата, след това има 5-6 реставрирани реда. Колко още ще реставрираме - пита той. Според него, по-удачният вариант е да се укрепят старите реставрации. Проблемът обаче е, че преди десетина години са били откраднати почти всички оловни листове, които маркират докъде е оригиналната част на съоръженията и откъде нагоре е надграждането. В някои случаи съвременният градеж е над метър и половина. Затова, според доц. Митрев, в проекта трябва да се говори конкретно и в детайли, още повече, че голяма част от археологическият обект не е проучен. Доц. Митрев постави въпросите за напояването на бъдещия парк със зеленина и растителност и за осигуряването на електричество за прожекторите за звук и светлина. "По стечение на обстоятелствата аз живея точно на това място и до моята спалня предстои да се изгради по този проект една обслужваща постройка, в която се поставя въпросното ел.табло, въпросната помпена станция, без да е съгласуван по никакъв начин с хората, живеещи по границите на тоя проект. Прекрасен проект да се покаже силното минало и величието на Пловдив в древността, но не e съобразен по никакъв начин с много аспекти и много моменти, без модерно съвременно отношение към природните ресурси и към енергийните източници, които ще се използват", заяви историкът. Той каза още, че новата постройка ще бъде долепена на калкан не до анонимна къща, а до Самоковлиевата къща. "Това е къщата на първия кмет на Пловдив Атанас Самоковеца, паметник на културата от 1998 г., а неофициално от много по-рано, както знаете всички, с местно значение. На гърба има пано от известния български художник Иван Кирков" - обясни историкът. Той препоръча на авторите на проекта да се съобразят с терена и с околните паметници. Цялото изказване на доц. Георги Митрев гледайте във видеото. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 133 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/23 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Новини от Пловдив:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Наричат го "плод на паметта"
10:37 / 17.04.2024
Важни съвети при плащане с карта онлайн
14:19 / 17.04.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
