Историк: "Капана" бе нещо като обществена тоалетна. Сега е една от емблемите на Пловдив

"Капана" е търговско-занаятчийски квартал в Пловдив, който се е намирал от подстъпите на Трихълмието до търговската улица “Райко Даскалов", това е Узун чаршия - Дългата чаршия. Това каза в предаването "Цветовете на Пловдив" на Радио "Фокус" историкът Видин Сукарев.

"Името най-вероятно произхожда от това, че човек може да се загуби лесно в тесните улички. Народната етимология е извела още, че в такива търговски площи е имало кантар, голям обществен кантар, който местната власт е контролирала и с който е работила. И с този кантар са се теглели стоките, които са подлежали на облагане - зърнени храни и тем подобни, за които се е заплащало някакво търговско право. И всъщност, този кантар се нарича "кабан" на арабски. Има и такъв данък - таксата, която се плаща след изтеглянето се нарича "ресни кабан". Само че в турския език, както и в българския, "б" се обеззвучава много често в "п". В арабския "п" просто няма, затова от "кабан" е станало "капан". 

По думите на историка поради редица обстоятелства там се е запазила старата улична структура. И понеже в османските градове рядко си личат следи от планиране, това се отнася и за османския Пловдив.

"И там, където имаме запазени части от стара улична структура, примерно около пешеходния мост в “Кършияка", пак има подобни, криволичещи улички. Също така в някогашния католически квартал, около "Капитан Райчо", там също има едни такива улици, които не ги знаеш накъде отиват и накъде извеждат. Така че нищо уникално няма. Но като сложим името и атмосферата през последните десетина години, с далновидния подход, който се направи за развитието на този квартал, наистина там се постигна резултат. Аз това го харесвам, приветствам, приемам.

В моето детство и юношество “Капана" беше квартал, който беше почти обречен на изличаване. Въпреки, че в началото на 80-те години се взема решение да е съхранен. Защото те през 70-те са искали да го бутат, но вече е нямало пари. И аз си спомням ние ходихме там да играем, да влизаме в стари, необитаеми къщи . После дълго време, през 90-те години, беше нещо като обществена тоалетна. Сега вече се върна като една от емблемите на Пловдив", посочи историкът Видин Сукарев.