Писателят, който бе отлъчен от църквата заради "КОПЕЛЕТО - евангелие от Юда", и бе намразен от интелектуалците заради "До СтрасТбург и назад" и "Глутница за единаци", сега ни хвърля ръкавица с "Другият В. Левски". Книгата, която излезе от печат на 3 март т.г., разкрива различен образ на националната светиня Левски.

"Нашите икони са потънали в кръв. От очите на нашите икони тече кръв. И то не кръвта на враговете, а нашата кръв. Марко Кралевити е турският васал Марко Вълкашин, избил собствения си народ на Косово поле. Светинята Левски убива дете - четиринадесетгодишния ловешки калфа Иван. Майката на Левски пет години след това се хвърля в кладенеца на къщата в Карлово и се самоубива. Само тя ли не можа да прости това детеубийство?

Виним Народа, че от Търново до София не се е намерил никой да освободи Апостола, охраняван от няколко заптиета. Нима това не е всъщност присъдата на Народа за човек, убил дете?"

Ако в наши дни някой убие дете няма ли да излезем на улицата, за да искаме връщане на смъртната присъда? Ами ако това невинно дете е нашето дете? Дали родителите на убития Иванчо са поднасяли на 19 февруари венци пред паметника на Левски?

Издигайки подобни хора в култ говори за изкривена нация, смята скандално известният Христо Стоянов.