Темата на колоквиума е "България и Турция на междукултурния кръстопът: езици, история, литература". С него Филологическият факултет на ПУ "Паисий Хилендарски" се включва в програмата за отбелязване на 50-годишнината на висшето училище. Съорганизатор е Факултетът по език, история и география на Държавния университет в Анкара, уточни доц. Козлуджов.
"Колегите ни от Турция откликнаха с ентусиазъм на нашата идея, защото догодина също празнуват юбилей - 75 години от основаването си, разказа деканът на Филологическия факултет в ПУ "Паисий Хилендарски" доц. д-р Живко Иванов. През 1937 г. началото и пълното наименование - Факултет по език, история и география, дава лично тогавашният президент и светски реформатор Мустафа Кемал Ататюрк.
Шест доклада ще изнесат преподавателите от Анкара. От българска страна ще има общо 12 научни труда на преподаватели от четири висши училища: ПУ "Паисий Хилендарски", Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", Тракийския университет и Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Пловдивския университет ще представят филолозите проф. дфн Клео Протохристова, доц. д-р Иван Чобанов, доц. д-р Христина Тончева, доц. д-р Иван Илиев, гл.ас. д-р Диана Николова, гл. ас. д-р Тодор Радев, гл. ас. Борян Янев, Александър Александров.
Докладът на тема "Възприемането на ромите на Балканите след реформаторския период Танзимат" на Юмер Улсуй от Анкарския държавен университет е изследване на османските архивни документи след средата на 70-те години на ХІХ век. Периодът е точно след Берлинския конгрес, когато на Турската империя се налага да ислямизира ромското си население, за да поддържа османско присъствие на Балканите. Държавните документи показват, че в онзи исторически момент ромите са били възприемани от централната и местната власт като нерелигиозни и "ehli fesad" - "хората на злото".
В период на процъфтяване под управлението на Ататюрк показва Турция доц. д-р Хюсеин Мевсим от Анкара. Заглавието на неговия научен труд е "Впечатленията на Чудомир от Турция през 1932 г." Тогава Министерството на образованието на България организира образователна екскурзия до съседната държава за учителите по история, география и изкуства.
В групата от 80 души се оказва и преподавателят Димитър Чорбаджийски, по-късно станал известен като художник и писател под псевдонима Чудомир. Популярният творец описва преживяванията си в дневник. Доц. Мевсим е завършил "Българска филология" в Пловдивския университет и е преводач на творчеството на Чудомир на турски език.
Сред останалите доклади по популярни и актуални проблеми е "Темата за Изтока в западноевропейското изкуство (от Ренесанса до 19
век)" на гл. ас. д-р Диана Николова. Тя разглежда дълговековното присъствие на източните символи и на образа на човека от Изтока в литературата, операта, театъра и живописта на Западна Европа. Проследява появата на ориенталски колорит и нови персонажи и топоси като сарая, както и комичните и антагонистичните образи.
Ръководителят на Катедрата по история на литературата и сравнително литературознание проф. дфн Клео Протохристова ще направи съпоставителен анализ на казусите с "къщите" на поета и политик Алфонс дьо Ламартин в Пловдив и на писателя Пиер Лоти в Истанбул.
Неописани досега в научната литература турски лексикални заемки в слабо проучения български диалект от село Припек, Джебелско, ще презентират доц. д-р Христина Тончева и доц. д-р Иван Илиев. Преподавателите от Пловдивския университет са направили езикова характеристика на турцизмите с оглед на моделите на тяхното приспособяване към българския език.
Специално за научния форум доц. д-р Иван Чобанов и гл. ас. д-р Борян Янев са подготвили изследване върху фамилните имена, възникнали от практикувани в рода занаяти. Двамата ще направят паралел между заемките от български и от турски език, както и изброяване на запазени имена, при които по-младото поколение вече не разпознава значението на думата, дала начало на фамилното прозвище. Изцяло върху имената у нас с турски корен ще се фокусира Александър Александров.
С един малко познат феномен ще запознае присъстващите на колоквиума гл. ас. д-р Христо Салджиев от Тракийския университет - печатни кирилски издания на турски език от 19 век. Явлението остава непроучено, защото е свързано с културата на негръцките балкански православни християни в периода на Османско робство. Като в това число попадат основно български книги. Авторът отчита, че първите опити в писането на турски език с букви на кирилица датира от 15 век. Въпреки това тази практика достига своя връх през 19 век, когато са издадени голям брой книги на турски език, писани на кирилица. В процеса на разширяване на българо-турското двуезичие сред обикновените хора, явлението свидетелства за политическия компромис между православната църква и османските власти.