Денят на Св. Спиридон е известен в страната като "Денят на майсторите". Почита се като закрилник на грънчарите, керемидчиите, тухларите обущарите, казанджиите и т.н, той е приет за покровител на всички занаятчии.
В различни райони съществуват легенди за неговите чудеса и съответния еснаф го припознава за свой патрон, но особено почитан е от грънчарите и майсторите на строителни материали. Преданието гласи, че той пръв се опитал да направи съд от глина. Мъчил се, но все не успявал, защото глината се лепяла по ръцете му. Разплакал се. Сълзите паднали върху глината и тогава разбрал, че за да източи съд на колелото, трябва да вземе вода. Замесил глината с вода и направил съда, след което го опекъл, за да е здрав. Оттогава насам светецът се счита за техен покровител.
В Асеновградско и Смолянско Св. Спиридон се почита като патрон на занаятчиите и особено от обущарите, като според местната легенда самият той някога бил обущар. В нея се разказва, че тръгнал с магарето си на събор, но селяните отрязали главата на животното. На сутринта светецът залепил отрязаната глава и хората го признали за светец.
Св. Спиридон се почита и като покровител-закрилник на абаджийско-терзийския еснаф, тъй като според друга легенда той можел да изтъче за един ден няколко топа аба, а от изрезките на ушитите от него дрехи да направи чувал. Освен обущари и терзии на този ден празнуват тухлари, грънчари, бакърджии, керемидчии, златари, казанджии и други.
В Пловдив по традиция Общото занаятчийско сдружение (включващо медникари, казанджии, собаджии, златари, часовникари, грънчари, керемидари, обущари, чехлари, абаджии) празнува на Св. Спиридон. Част от еснафския празник бил и традиционния обред, битуващ в средите на занаятчиите - въвеждането в майсторско звание. Празникът на еснафите се съпътствал от общоградски народни веселия. Занаятчиите, празнично облечени, заедно с жените и децата си, начело със знамето на еснафа, иконата на светеца-покровител и музика, отивали в църквата за тържествен молебен (литургия). Всичкият еснаф - майстори, калфи и чираци запалвали голямата свещ пред олтара".
За службата жените носели "Иснафско пендихаро" (петохлебие) за здравето на всички живи майстори и славели. Освен това се правело "коливо" за живите и за мъртвите, много нашарено, за да го познават и да палят свещи на него. По време на литургията свещеникът споменавал "во време на велики вход" имената на всички живи и починали майстори.
След извършване на литургията еснафът отивал на мястото, където бил приготвен зиафетът (угощението). Цялата процесия била съпроводена от музиканти и множество граждани. Тук устабашията (най-стария и почитан майстор) извиквал кандидатите за майстори, държал им напътствена реч, препасвал ги през рамо с червен пояс, подарявал им от страна на еснафа скромен набор от инструменти и им плесвал по врата един шамар с думите: "Чирам олъ", т.е. "Стани като мен"!
В чест на светеца еснафът закупувала с общи средства жертвено мъжко животно, което се колело за курбан и се организирала обща трапеза. Курбанът се раздавал след приключване на църковната служба.
Програмата включва:
• Празнично шествие до съборния храм "Св. Богородица"
• Празнична литургия в църквата "Св. Богородица"
• Посвещаване в майсторско звание (тестерлик) - връчване майсторски свидетелства на новите майстори в музея.
Тази година в ЗНХЗ ще бъдат приети 6 нови млади майстори: 2-ма иконописци; 1 бижутерка; 1 плетачка; 1 майсторка на бродерия и везба и една продължителка семейния тъкачен майсторлък. Творбите им ще бъдат изложени в Големия салон на музея още на 08.12.2011 г., а церемонията по приемането им ще е на 12.12.2011 г.