Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Ели Шопова, ръководител на проекта "60+" и председател на Национално сдружение за единство и партньорство.

Кое е това издание на проекта "60+" и какво предвиждате тази година?

Платформата за хора с увреждания, хора от пенсионерските клубове и възрастните хора от Пловдив продължава. Тази година е четвъртото издание. Имаме някои новости и те са на базата на желанията на нашите участници от миналата година. Всяка година надграждаме, за да може да удовлетворим желанията, за да може да надграждаме и техните знания. Освен всички тези обучения и творчески работилници, които продължават с музика, танци, приложни изкуства, рисуване, литература, фотография, имаме и едно ново занимание – това е актьорски умения, тъй като видяхме интереса им през изминалите години, на фестивалите се представиха с хубави актьорски умения. Тази година ще имаме преподаватели, ще поканим режисьори и ще направят хубави етюди, които да ги представят на големия фестивал по време на Празниците на възрастните хора, литературата и музиката – 1 октомври. Засега сме планирали най-близката събота до 1 октомври – 3 октомври. Там ще се изявят нашите участници, ще поканим и гости. Официален гост на събитието ще бъде Панайот Панайотов. Той е любимец на това поколение. С радост прие поканата ни. Той ще направи един концерт след участниците, след като се изявят нашите участници, и се надяваме отново да бъде толкова хубаво. Всяка година идват все повече хора на фестивала на "Лаута“. Какво друго ново в този проект, четвъртото издание на "60+“ – ще имаме два локални фестивала в парк "Ружа“ в район "Западен“ и в парк "Каменица“ в район "Източен“. Там сме планирали фестивали, в които да направим състезания "Баба и внуче“, планирали сме много интересни игри, планирали сме участие отново на пенсионерските клубове. Идеята ни е да извадим хората от домовете им, за да е по-достъпно, за да им е по-лесно с придвижването. Всички от тези райони ще имат възможност да участват на тези фестивали.

Продължавате ли да ги обучавате на дигитална грамотност?

Точно, да. Уроците по дигитална грамотност се оказват много, много полезни. Надграждаме, вече са станали много добри – правят си клипове, вече се ориентират и с местоположенията, могат да изпращат местоположение, всичко, което им е полезно. Продължаваме с дигиталната грамотност. Дори каним специалисти, които ги учат на безопасно сърфиране в интернет, както сме канили и банкови служители, които да им помогнат за безопасно теглене с картите от банкомати и всичко останало, което да бъде полезно, за да не се притесняват възрастните хора в живота им, боравейки с технологиите.

Ели, като организатор какво забелязваш? Увеличават ли се хората, които се включват в този проект през годините? Как им се отразява това? Наистина, идеята беше това да бъде за тях радост, енергия, възможности за запознанства.

Всяка година има все повече хора на фестивала. Всяка година повече хора се включват и в пенсионерските клубове заради тези занимания, защото искат да участват на тези занимания.

Имаме хора, които пътуват от един клуб до друг клуб, за да участват на повече такива занимания. Все повече хора има, защото ние вече сме включили 11 клуба, осем са пенсионерските клубове в Пловдив. Съюзът на слепите, Съюзът на глухите и Съюзът на инвалидите вече също са включени. Увеличаваме клубовете. Аз сега само мога да ти представя по столовете, които ангажираме всяка година за фестивала на "Лаута" – те са винаги с по 70% повече и така растат. Надяваме се все повече да има включени. Имаме вече и гости, които са желаещи да дойдат да поздравят нашите участници. Миналата година дойдоха и от София, и от Хасково, от много места други пенсионерски клубове, за да могат да направят запознанство, да ги поздравят. И аз е радвам, че тази платформа наистина става все по-голяма. Надявам се и още клубове да се включат в Пловдив. Обадиха ни се от клубове за хора с увреждания, които са отделени по някакъв начин. Разбира се, че работим с всички.

Всеки път си мисля да те питам как така ти дойде наум да направиш това нещо? От какво беше провокирана?

Аз от 15 години се занимавам с проекти по "Еразъм". Работех дълго време в телевизията. Работехме с проекти по "Еразъм", работехме с различни държави, като Италия, Испания, Португалия, сега вече Финландия, Норвегия и северните страни. И ми направи впечатление начинът, по който се отнасят към възрастните хора там. И начинът, по който след пенсиониране хората се отнасят към себе си. Те се опитват да пътуват, да творят.

Основно тази моя идея идва от любовта ми към нашите родители, баби и дядовци, които стоят затворени в домовете си и нямат възможност да развиват себе си. А след 65 години, след пенсионна възраст, хората са все още активни. Този живот, който е пълен с ангажименти, е доста стресов. Освен това виждам колко се променят хората, развивайки менталните си умения и физически. Те са много по-активни, много по-уверени, имат нужда от това да се развиват.

Голямата ми идея всъщност – така стартирах, е да създам Университет за пенсионери. Университетите за пенсионери са много популярни в Европа. Ние сме посещавали много такива. Освен проекта "60+", аз продължавам да работя с хората от пенсионерските клубове, от клубовете за хора с увреждания и по програма "Еразъм".

Миналата година бяхме в Португалия, те видяха възможностите и университетите за пенсионери. Там се запалиха по един спорт – ходещ футбол, за който сега възнамерявам да помисля, защото те имат желание да участват в такива състезания. Но надявам се в бъдеще – това ми е по-голямата идея, да започна Университетът за пенсионери от Пловдив.

Това е страхотна идея. И аз имам впечатления от северните страни – наистина там хората след 60 започват да живеят истинския си живот, осъзнатия живот. А той трябва да е пълен със смисъл, с изява. Точно това, което ти правиш, така че поздравления!

Да, да. Да творят, да учат, да се забавляват, да бъдат много уверени в себе си и да знаят, че животът не е свършил след пенсиониране. И много често ни се обаждат децата на тези възрастни родители, които са в чужбина, виждайки публикации в медиите, обаждат ни се и казват "Ние се притесняваме за родителите ни, които са сами в домовете си. Къде могат да се запишат? Как могат да дойдат на тези уроци и на тези курсове?". Наистина се променят хората, променят се и виждат, че животът може да бъде много красив. Освен това менталната промяна води и до промяна чисто физическа и такава на визията. Те изглеждат по-млади, изглеждат много по-вдъхновени.

Така че, това ми беше първоначалната идея – за създаване на Университет за пенсионери в България. Тя е доста по-грандиозна и затова искам стъпка по стъпка да се включат максимално много хора. Сега виждаме голям успех. То е същото, само че ние нямаме сграда все още, където да ги обединим. Засега ходим по всичките клубове и там ги обучаваме. Срещата им един с друг е много важна.