Иван Михайлов така да се казва най-новият парк в район “Южен". Предложението е на групата общински съветници от “Браво, Пловдив", информира Plovdiv24.bg. То е качена на сайта на община Пловдив, където един месец трябва да стои за евентуални предложения от страна на гражданите.

Паркът се намира в кв. “Коматево", местност “Герена" на 34 дка, а според бащиците това ще е едно признание към делото на великия българин. 

До 10 ноември граждани и заинтересовани лица могат да дават мнения за  промени по темата.

Иван Михайлов (1896 – 1990) или още по-известен като Ванче Михайлове символ на борбата на българите в Македония през XX век. Роден в село Ново село, Щипско, той посвещава целия си живот на каузата за свободата и самосъзнанието на македонските българи. Деец на българското националноосвободително движение в Македония, дългогодишен лидер на Вътрешната македонска революционна организация, писател, последната голяма фигура в историята на македонското освободително движение.

Учи в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий“, където част от учителите са членове на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След разделянето на Македония през 1913 година и анексията на егейския ѝ дял от Гърция, на пиринския от България и на вардарския от Сърбия, Иван Михайлов завършва образованието си в сръбска гимназия в Скопие. 

През Първата световна война (1915 – 1918 г.) Ив. Михайлов е български чиновник в Щипската община, като през 1918 г. за кратко постъпва в българската войска. След Солунското примирие напуска армията и се записва за студент по право в Юридическия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски“. Именно тогава е поканен от Тодор Александров за негов личен секретар в задграничното представителство на ВМОРО в София. 

Активната му легална дейност свършва с убийството на водача на ВМРО Тодор Александров на 31 август 1924, негов приятел и учител. След убийството, Иван Михайлов е избран за член на ЦК на ВМРО и се заема с наказването на убийците.  За Михайлов първостепенна и основна цел за ВМРО, на онзи етап от борбата, е неутрализирането на съветското (болшевишко) влияние проникващо в македонското освободително движение чрез Вътрешна македонска революционна организация (обединена). В цяла Македония на практика се подновява войната срещу югославската (по същество сръбската) и гръцката власт. 

В края на 1942 година цар Борис III обсъжда възможността да покани лично Иван Михайлов да се върне в България, но той остава враждебно настроен към него, наричайки го "цар Разединител“. Според някои източници при срещата си с Хитлер през август 1943 година, фюрерът е изразил мнение, че трябва да се създаде "Велика автономна Македония от Лесковац до Елбасан и Воден, която ще има определени автономни права в Българското царство, нещо като Чешкия протекторат в Третия райх“. Цар Борис ІІІ изразява съгласие с това и подчертава, че "Ванче Михайлов ще стане мъдър държавник“.

Непосредствено преди деветосептемврийския преврат през 1944 г., Иван Михайлов по предложение на Адолф Хитлер пристига през София в Скопие. Разбирайки, че съдбата на Македония отново е предрешена, той отказва да провъзгласи създаването на про-германска Независима република Македония. Целта му е да се избегнат безсмислените жертви, виждайки, че Германия и България губят войната. По-късно от Хърватска през Унгария, Германия и Испания той се установява за постоянно в Рим, Италия, със съгласието на италианските власти.

В изгнание Михайлов издава много брошури и статии, както и няколко книги. Автор е на пет тома "Спомени“ и редица статии и брошури като "Македония – Швейцария на Балканите“, "Сталин и македонският въпрос“, както и на други материали, в които описва македонската борба за свобода. Междувременно отвъд желязната завеса в социалистическа България управниците ѝ в 1945 г. започват процес на насилствено денационализиране и македонизация на българското население в Пиринска Македония. Единствено разривът между Сталин и Тито през 1948 г. забавя съществено този процес. След 1963 г. Тодор Живков окончателно пресича тази политика и впоследствие българските тайни служби осъществяват по негово указание контакти с Михайлов, насочени към укрепване на българската кауза в Македония.

Иван Михайлов умира в Рим на 5 септември 1990 г. – една година преди прогласяване независимостта на Северна Македония (8 септември 1991). В последните си интервюта, дадени за БНТ и македонската преса, той потвърждава българския характер на ВМРО и българщината си.