Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
| Бих прошепнал на съветския войник с красиво име само: "До скоро! Ще се видим в музея" | ||||||
| ||||||
Доминиращ и войнствен, той бди над града, горд, че го е "освободил“ след Втората световна война. Върху гранитната основа барелефи изобразяват български жени и деца, поднасящи гроздове и питки на героичните войници от Червената армия. Паметникът рискува скоро да бъде демонтиран. И предизвиква голямо вълнение в Пловдив и цялата страна. Тук разглеждането на миналото обуславя бъдещето. Ръцете ми не са измръзнали случайно. Поканен съм в София от Френския институт в България, за да говоря за дисидентското движение. Възползвах се от свободния ми ден, който се отвори, за да се отправя към Пловдив. Градът е построен върху гръцки и римски руини, дом е на византийски базилики, покрити с изключителни мозайки, джамии с деликатни минарета и православни църкви. Пловдив също така има омагьосващ Стар град. Алфонс дьо Ламартин, който остана там, го разбра: Пловдив времето е спряло. Но ако този град е в центъра на разговорите в цялата страна, това не е заради красотата му. "Альоша“. Чух това руско име още на първата си вечер в български винен бар. В столицата току-що демонтираха паметника на Съветската армия. Но най-известният, най-символичният паметник в България е Альоша в Пловдив. Проевропейските власти в града току-що бяха обявили намерението си да организират местен референдум, за да се отърват от този символ на съветската окупация, която хвърли България в десетилетия на безмилостна диктатура. Не закъсняха и реакциите на привържениците на Русия, които представляват между 30 и 60% от българското население (невъзможно е да има точни цифри, защото в България русофилството изглежда атмосферно). Три дни преди моето посещение в Пловдив е била организирана демонстрация срещу демонтажа. Информацията достигна даже и до Думата, долната камара в парламента на Русия. Миналата седмица евродепутати от България изразиха "изключителното си раздразнение от това провокативно и цинично предложение“, акт на характеризираща се с "русофобия“. Те призовават "братския народ“ да не се поддава на културната война, водена от НАТО срещу тяхната обща памет. Реакциите на българите също ми се струват контрастни. Възрастна пловдивчанка ми обяснява, че е против убийството на Альоша: "Не трябва да пипаме миналото. Освен това паметникът "служи като ориентир“ в града". Това обаче не точно така. Когато задавам въпроса на известна общественичка в Пловдив, тя въздъхва: "Това е Стокхолмски синдром - знаем, че Червената армия е убила тридесет хиляди души след нахлуването в България. Трудно е да се повярва, че хората искат да празнуват тази памет.“ Сегашната подкрепа на част от населението за комунистическия режим, подчинен на Москва, е тревожна. Тоталитарното мислене влива ефектите си десетилетия след изчезването си. Силата му на инерция, дори на прераждане, е необикновена. И международният путинизъм се възползва напълно от това днес. Несъмнено е така, защото е заобиколил съвестта в една история, способна да замени реалността с вълнуваща измислица. От философска гледна точка това не може да се обясни единствено с оцеляването или връщането на лошо смлени спомени. Това, което тази конструкция на бъдещето разкрива, като се вгледаме в миналото, е по-дълбоко. Морис Мерло-Понти го разглежда в глава от Феноменологията на възприятието (1945), посветена на темпоралността (б.р - временен, преходен). Верен на феноменологичния подход, той настоява за темпоралния характер на нашето битие в света. Времето не е поредица от моменти, които преминават от миналото към бъдещето, нито дори, за нашето съзнание, от бъдещето, към което се стремим, към миналото, което утаява нашия опит. Дори, ако се опитаме интелектуално да разделим тези измерения, те се проникват взаимно в синтез в постоянна реформация. Както пише Мерло-Понти, "в "моето“ настояще, ако го възприемам все още живо с всичко, което предполага, следователно има екстаз към бъдещето и към миналото, което разкрива измеренията на времето, не като съперници, а като неразделни: да бъдеш сега означава да бъдеш от винаги и да бъдеш завинаги". Миналото не е минало, както за индивида, така и за общността. То е там, в съвестта ни, дори и да не му обръщаме много внимание, се връща, за да се намеси в делати ни. Така българите, изправени пред комунистическото минало, залагат своето настояще – и най-вече бъдещето си. Ето защо на този плашещ войник, с толкова красиво име, не казвам нито "Радвам се да се запознаем, другарю“, нито "Сбогом, убиецо“. Само прошепвам: "До скоро. Ще се видим в музея". Автор: Мишел Елчанинов. Статията е писана за френското издание за Philosophie magazine. Превод и редакция: Plovdiv24.bg |
| Още по темата: | общо новини по темата: 115 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/20 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Показва коментари на Eskamilio
на 24.01.2024 г.
+2
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Elestar
demy26
Linchpin
Рицар Джедай
канара от изгрев бойс
valen
malivasОще новини от Новини от Пловдив:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Унищожиха милиони бутилки минерална вода заради фекални бактерии
17:12 / 25.04.2024
Тази вечер е регистрирано поредното силно земетресение
23:10 / 26.04.2024
НАП изпрати писма до много българи, четете внимателно
17:15 / 25.04.2024
Лепят ни нов стикер на колата за ГТП, плащаме повече!
08:39 / 26.04.2024
Какво се случва с трудовия стаж при дълъг болничен?
14:15 / 25.04.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
