Археолог за разкопките по Югоизточния обход: Около Филипопол е имало гъста мрежа от селища и вили, които да го обслужват

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с доц. д-р Иво Топалилов, археолог от Център по тракология към Института по балканистика при БАН, който ще извършва пълно проучване на селището по трасето на Югоизточния обход на Пловдив.

Доц. Топалилов, кое е това селище, което минава по трасето на Югоизточния обход на Пловдив? Това Яса тепе ли е?    

Не, не е Яса тепе, но е в подножието на Яса тепе. На самото Яса тепе има праисторическо селище от епохата на халколита – това е каменно-медната епоха и ние имаме материали от това селище, които са се появили при нас като следствие от ерозия, от дъждове, от ветрове и други природни феномени. Но тук вече ние нямаме селище от праисторическата епоха, от халколита, но за сметка на това имаме останки от няколко периода, като единият примерно е предримски – това е тракийският период, имаме от римската епоха, от късноантичната епоха, а имаме и останки от османската епоха, от османския период.

Мога накратко да ви разкажа какво е любопитното за всеки един от тях. Но бързам да ви кажа първо, че за археологията е щастие да има такива обекти като този. Защото по принцип фокусът на учените е насочен към Филипопол – предримския, римския, късноантичния и т.н. Но за да съществува този град, който е бил метрополия и главен град в римската провинция, около него е трябвало да има сателитни селища, които да го обслужват.

До този момент ние нямахме представа, нямахме проучено и констатирано такова селище, а би трябвало да е пълно с такива. И в този смисъл, тези разкопки допълват една картина, за която ние имаме почти минимални данни.

Ще ви дам един много любопитен пример. Специално за разкопките до ЖП гара "Тракия", която е в югоизточната част, там ние намерихме едно ямно поле. В археологическата литература те се наричат "култови полета", но те са характерни с това, че имат най-различни по функция ями. Това са може би 40 ями в рамките на 25 или на 100 кв. метра. Ями с различна форма, различна дълбочина, с различно предназначение. Някои от тях са боклучни, други са свързани с ритуални практики и т.н., но това са ями, които са разположени около съществуващо селище. И материалът, който ние откриваме в тези ями, и който показва живота в това селище, е материал, който ние до този момент не сме открили във Филипопол, въпреки че Филипопол е центърът.

Та, това е един акцент, който се постави с тези разкопки – именно за тази инфраструктура, която е около предримския град. А за римския град – там вече нещата са по-сериозни. В случая от римската епоха ние имаме открито действително селище, което е основно със селскостопански функции. Обаче имаме открита и една вила, римска вила, която е една от малкото разкрити вили в самата Тракия, защото е случайна находка. Няма запазени от тях във височина, защото това са обработваеми земи, които през хилядолетията се обработват и съответно вилите са унищожени. И ние имаме съвсем малко данни за вили. Аз мога да ви кажа на прима виста, че ние имаме данни за още една вила по археологически път в рамките на административната територия на Филипопол, а територията на Филипопол е една от най-големите в провинция Тракия.

От кога започнаха проучванията на това селище, което се намира в подножието на Яса тепе? 

Проучванията започнаха преди 6-7 години. Първоначално се направиха сондажни проучвания под ръководството на Милена Райчева. Едва след като се разбра, че има останки, трябваше да се премине към по-интензивно археологическо проучване, което се извърши преди три години, ако не се лъжа. И там вече имахме възможност да разкрием в рамките на сервитута, който проучвахме, изцяло останките и от селището, което е ІІІ-ІV век, и от римската вила, която е ІІ-ІІІ век, и от ямното поле, което е от VІ-V в. пр. Хр. до ІV в. сл. Хр.

Тази вила, за която казахте по-рано, тя също е там, около тази територия?

Да, да. Вилата – ние разкрихме много малко от нея, защото тя се развива на изток, точно там, където ще минава трасето на околовръстния път, така че се надявам с допълнителните разкопки да придобием една по-добра представа за това какво точно е представлявала.

Решено ли е вече там да има разкопки, или все още не?

Трябва да има разкопки, защото ние знаем къде са археологическите паметници, има пълна документация, има геодезия, всичко това е нанесено върху картите и съответно няма как да се случи без разкопки.

А кога започват те? Имате ли вече план?

Ами, от АПИ казаха през пролетта. Разкопките ще са спасителни – това означава, че ще бъдат по-интензивни. Не са като обикновените археологически разкопки, които са редовни, а ще са по-интензивни. Археологическият обект, секторът, който ние проучвахме, беше дълъг повече от 1 км, но сега ние знаем къде е концентрацията на структурите, така че ще ни бъде много по-лесно.

А можете ли да опишете, за да придобием представа за границите, откъде минават те?

Да, да. Сега ще ви кажа. Селището, което е от ІІІ-ІV век е любопитно, защото е изоставено, тъй като в края на ІV век в Тракия върлуват готските орди. За нас беше любопитно да видим какво се случва с живота извън градовете, тъй като градовете са останали недокоснати от готите. Но всичко, цялата инфраструктура извън градовете явно е унищожена. В случая селището е било напуснато. От него ние разкрихме две основни сгради. Цялото селище основно продължава в източната част от проучвания сектор, може би над десетина декара – то е било много голямо селище, с каменни и тухлени градежи. Даже един кладенец открихме вътре, изключително добре направен. Самите сгради са с портици отпред. Но селището е селскостопанско, не градско.

Ще дадете ли за ориентир нещо настояще, до което се намира?

Ами, за съжаление, няма. Като тръгнете в източна посока, сметнете едно 500 метра в източна посока от Яса тепе. В южна посока вече върви това ямно поле. Със сигурност селището не е западно от ямното поле, т.е. не е някъде около Яса тепе, така че ние трябва да го търсим в източна посока, защото ямното поле е разположено до самото селище. И вече в още по-южна посока, в най-отдалечената част, е римската вила. Общо взето всички тези структури и селища, които открихме, се развиват източно от трасето на ЖП линията и точно през тях попада трасето на околовръстния път.

Добре, какво всъщност ще представляват тези разкопки. Казахте, че ще са спасителни. Но там ще се експонира ли нещо, или просто ще се покрие след проучването, след като съберете материала?

Ние първо ще проучим това, което е останало от селищата. Все пак те са много плитко запазени, защото липсва културен пласт, който да ги запази през вековете, и обработката на повърхността води до тяхното разрушаване, частично или не толкова частично. Нашата идея е първо изцяло да ги проучим, изцяло да ги документираме и тогава вече, разбира се, ако има нещо фрапиращо за експониране, то ще бъде експонирано. Няма да бъде разрушено. Но това няма да попречи – убеден съм, на строителството.

Защото доста дълго пловдивчани очакват този път и съответно това ги вълнува, дали нещо няма пак да забави строителството му. Но, това не може да се каже предварително, предполагам?

Не, не може да се каже предварително. Археологията е наука, в която изненадите идват всеки един ден. А да ви кажа под секрет - по принцип изненадата винаги идва в последния ден на археологическото проучване.

Но ние ще направим всичко възможно да приключим по-бързо, да си свършим професионално работата и да бъде по-бързо.

И после самата документация ще я разберем много по-късно, нали? 

Да, документацията, да. По закон ние всяка година трябва да се отчитаме, така че документацията в рамките на няколко месеца изцяло ще бъде готова, ще бъде предоставена в Министерство на културата в София. За самия край на разкопките ние също ще представим документация, защото все пак това е част от нашите задължения. Но при интересни находки ние можем да направим изложба, както направихме такава постерна изложба за резултатите от тази първа кампания, която представихме по случай честването на 50-годишната на жилищен квартал "Тракия". 

Нека направим едно уточнение – това ново селище има ли нещо общо с онова, което се откри при ЖП участъка на Централна гара, при пробива?

Имате предвид отдолу на ЖП гарата?

Там е много любопитно място, защото излезе некропол. Излезе също едно от тези сателитни селища. За мен там, между другото, останките са от една римска вила. Филипопол е в центъра на едно изключително плодотворно поле и няма начин тук да няма римски вили, дори около самия град. Така че това са две различни неща, но явно около града има една гъста мрежа от селища и вили, които да го обслужват. Все пак Дексит пише, че над 100 000 души е имал градът, а тези 100 000 души по някакъв начин трябва да бъдат обслужвани.

Т.е. където и да се копне в Пловдив и около Пловдив, може да се очакват такива находки?

Да, разбира се.

Можете ли да кажете точната дата за начало на разкопките. Казахте напролет, но кога точно? Вие с АПИ ли се съобразявате?

Да, изцяло с тях се съобразяваме.