©

Идеята

Разхвърлянето на праха е свързано с космическия и слънчевия прах, който всяка година попада на Земята и се смесва с натрупана по сградите и улиците мръсотия. Всяка година изхвърляме тонове космически прах - явление, се изучава все повече от учените. Отправна точка за този проект на артистите Никол Сикс и Паул Петрич са 60-те години на миналия век и научно-фантастичните филми от онова време, в които кацането на Луната и човешкото присъствие в Космоса са много често срещани теми. Те пресъздават размерите на Земята, Луната и Слънцето в необичайно съзвездие. 

Спазвайки мащаба от 1:16 500 000, Земята и Луната са превърнати в бетонни топки с диаметър 77 и 21 см и поставени пред контейнера (Земята) и в тревното пространство до него (Луната, на разстояние от 24 м., отговарящо в съответния мащаб на това в действителност). И докато Луната е много малка и почти невидима в тревата, разстоянието до Слънцето трябва да е на около 9 км от Земята, а самото то с диаметър 84 м. Заради невъзможността да се направи подобна визуализация от бетон, артистите избират да разпръснат със самолет каменен прах, който да илюстрира огромната разлика в размера на планетите и звездите, отново на подобно разстояние.

Пърформънсът ще бъде заснет и следата му ще бъде запазена във видео материал, докато каменният прах постепенно се разгражда и изчезва. Проектът е част от програмата на австрийския културен павилион FLUCA на ул. "Отец Паисий" в Пловдив, който е съвместен проект на Австрийското посолство и Фондация Отворени изкуства (Галерия Сариев и Веселина Сариева) в Пловдив.