Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
| Една година от началото на войната – от какво се нуждае Украйна сега? | ||||||
| ||||||
"Фокус“ представя превод на материала без съкращения и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на авторите му. Една година, след като държавният глава на Руската федерация Владимир Путин нареди на силите си да нахлуят в Украйна, войната далеч не е приключила. Колкото и смело да се бият украинците и колкото и объркано да е представянето на руската армия, силите Киев не могат да надделеят без продължителна и значителна западна помощ. След инвазията тази помощ набъбна до над 150 милиарда долара в американски и европейски разходи, а оръжията, доставени на Украйна, сега включват най-новите западни танкове и противовъздушни системи. САЩ и техните основни съюзници бяха непоколебими в решимостта си да подкрепят Украйна в тази битка и нейните граждани до голяма степен приеха огромната цена. В САЩ политическата съпротива е ограничена до голяма степен до няколко гласа на крайната десница и крайната левица. Но докато войната продължава, все по-често се чуват въпроси. Председателят на Камарата на представителите на САЩ Кевин Маккарти, републиканец и силен поддръжник на Украйна, предупреди, че "не трябва да даваме празен чек за нищо“. Той е прав. Извън Европа и САЩ подкрепата за украинската кауза е много по-малко солидна, което прави усилията за наказване на Русия за нейната агресия по-малко ефективни. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен заяви в интервю, записано в събота за Meet the Press, че Китай предоставя несмъртоносни оръжия на Русия "и сериозно обмисля предоставянето на летателна помощ“ за Москва. Блинкен изрази своята "дълбока загриженост“ пред китайския дипломат Ван И. За укрепване на съюза в подкрепа на Украйна на прага втората година от този ужасен и ненужен конфликт, е полезно да се проучи защо е в интерес на САЩ и други демокрации да изразходват толкова много богатства и да поемат толкова голям риск в сблъсък с ядрена сила. Първата причина и тази, която предизвика незабавен отговор от Запада, е моралното и етично задължение на световните демокрации да помогнат на държава, чиято свобода е застрашена от авторитарна власт. Националното самоопределение отдавна е водещ принцип на американската външна политика. Различни администрации на САЩ са го спазвали по различен начин, но въпреки това той остава ценен за намирането на път напред. Изпращайки силите си към Киев и опитвайки се да свали управляващото там правителство, Путин явно наруши този принцип и заплаши да върне Европа към нестабилността от предишни епохи, когато страните често се нахлуваха една в друга и променяха границите на континента със сила. Руснаците може да твърдят, че САЩ едва ли са невинните в своите глобални дела, независимо дали става въпрос за влизането в Ирак под фалшиви претексти или за тайната работа за сваляне на правителства, наред с други, в Чили и Никарагуа например. Разбира се, има какво да се критикува и обсъжда във външната политика на Америка по време и след Студената война. Има и такива, по-специално политологът Джон Миършаймър, които освен това твърдят, че САЩ са провокирали Путин, като не са зачели националните интереси на Русия и в един момент са настоявали да вкарат Украйна (и Грузия) в НАТО. Мъдростта от включването на страни от бившия съветски блок в НАТО остава тема на значително разногласие сред историците, но е важно да се помни, че не Алиансът побърза да се разшири. По-скоро много държави, които са пострадали от репресивния и често брутален контрол на Москва, спешно потърсиха защитата на западния съюз срещу това, което очакваха и което се опасяваха - възраждане на руските амбиции. Що се отнася до Украйна, перспективата за скорошно присъединяване към НАТО се беше разсеяла много преди руската инвазия. Украинците бяха тези, които се надигнаха в "Оранжевата революция“ през 2004 г. срещу изборите, фалшифицирани с цел да доведат на власт проруските сили в страната. И украинците, които излязоха на улиците отново през 2014 г. заради решението на президента Виктор Янукович в последния момент да не търси по-близки отношения с Европейските съюз. Опасността, която Путин видя, не беше за сферата на влияние на Русия, а за неговата лична сфера на власт; демократична, прозападна Украйна заплаши да разпространи идеи, които пряко биха оспорили неговия монопол върху властта. Не е съвпадение, че нарастващата агресивност на Путин към Запада се разви в тандем с нарастващия му авторитаризъм у дома. Тъй като режимът му ставаше все по-репресивен, нуждата му от външни заплахи, реални или скалъпени, нарастваше пропорционално, за да оправдае затягането на винтовете срещу вътрешната опозиция. В крайна сметка нищо, което САЩ или техните съюзници са направили или не са успели да направят през трите десетилетия след разпадането на Съветския съюз дори отдалеч не оправдава опита на Путин да подчини Украйна на волята си чрез груба сила. Той трябва да бъде спрян и на Украйна трябва да се позволи да избере демократично, независимо бъдеще. Това е, което лидерите на САЩ трябва да подчертаят, за да оправдаят продължаващата подкрепа. Конфликт, който завършва с по-силна Украйна, ще изпрати послание, че САЩ наистина имат решимостта и способността да оказват помощ срещу ексцесиите на автократи. Редовните декларации на администрацията на Байдън за пълна подкрепа за Украйна, дори когато военните аспекти на тази подкрепа се обсъждат, показват, че Америка не е загубила завинаги способността си да води, както Путин смяташе. Готовността на Америка да се противопостави на Путин обедини повечето от големите демокрации в света зад обща кауза. Трудно е да си представим, например, че без силен ангажимент от страна на Вашингтон, Швеция или Финландия биха кандидатствали за присъединяване към НАТО, който само преди три години президентът на Франция Еманюел Макрон определи като съюз в състояние на "мозъчна смърт“, или че Берлин би се съгласил да изпрати германски танкове, за да отблъсне Русия. И докато ключови съюзници като Великобритания, Франция, Германия, Полша и други може да не достигнат нивото на подкрепа на Америка, те показаха готовност да поемат много по-големите икономически последици, произтичащи от санкциите срещу Русия. И все пак, с толкова много несигурност относно изхода на бойното поле, остава неясно дори какво може да означава "победа“ за всяка от страните. Връщането към разделителните линии отпреди една година би увековечило напрежението на повече от 1000 мили и е малко вероятно руснаците някога да се откажат от претенциите си за Крим, черноморския полуостров, който те окупираха от 2014 г. и смятат за неоспоримо руска земя. Само дипломацията може да постигне нещо, което прилича на жизнеспособно мирно споразумение. В крайна сметка това трябва да е целта на цялата подкрепа за Украйна. Това е единственият начин руснаците да започнат да се отказват от своето икономическо и социално отчуждение от Европа и единственият начин европейците да потвърдят следвоенния ред, който им донесе десетилетия на относителна стабилност, просперитет и сигурност. Но сериозната дипломация има шанс само ако Русия приеме, че не може да постави Украйна на колене. И за да се случи това, САЩ и техните съюзници не могат да се колебаят в подкрепата си. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 4441 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/741 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Само на регистрирани | Моите | На приятелиПокажи и всички отговори
на 20.02.2023 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Международни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
НИМХ публикува прогнозата за цялата следваща седмица, ще е интересно
20:19 / 21.04.2024
Бони: Много съм обидена на Софи Маринова, бяхме като сестри
15:25 / 21.04.2024
Пенсионери от Родопите строят къщи за 250 хиляди лева
11:06 / 21.04.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
| Кой е най-успешният демократичен кмет на Пловдив през последните години? | ||
| Д-р Гарабед Томасян (1594) | 16% | |
| Спас Гърневски (1403) | 14% | |
| Д-р Иван Чомаков (959) | 10% | |
| Славчо Атанасов (2577) | 26% | |
| Иван Тотев (2550) | 26% | |
| Здравко Димитров (870) | 9% | |
