
ЗАРЕЖДАНЕ...
Златният глас на Добруджа: Не съм добре на 99! И двете ми сестри починаха на 100, само брат ми на 90 | ||||||
| ||||||
"Никак не съм добре, но съм още жива. Състоянието не ми позволява да контактувам с много хора, не мога и много да говоря по телефона. На 99 нищо не е наред – нито слухът, нито зрението, но още разсъждавам добре. Много работи почват да липсват вече, но какво да се прави“ – споделя певицата. Тя разкри, че и двете й сестри са починали на 100-годишна възраст – първо едната, омъжена в Румъния, а миналата годината другата, Елена. "Само брат ни почина на 90“, уточни легендата. Останал само с една саката ръка, Васил дал пари за възстановяването на Партийния дом след пожара. Самата Верка цял живот е безпартийна, но с леви убеждения. Кръстена на баба си Варвара, майката на баща й Сидор. "Той е руснак, от село Патладжанка в Бесарабия. На една от трите делти на Дунава е било това село. Баща ми идва тук, жени се за добричлийка и заобичва България. Говореше много добре български и казваше, че щом живееш в една страна, трябва да й говориш езика, да й спазваш законите. А баба ми казваше, че "докато гледецът гледа, все ти се живее“, пък на мене все ми се пее. А когато замлъкна, искам да съм там, в Добруджа, където са мама, тате и близките ми хора. И да ми сложат едно пиленце с отворена човка, та да ми пее! Знам, че и тревите, и цветята над мен пак ще пеят“, казва обичаната певица. Била неискано, нечакано дете – дребничка, незначителна, подминавали я всички. Отрано остава без баща – на 28 години е бил, когато трактор минава през него, окуцява, но продължава да работи. Бил е най-добрият машинист на селскостопански машини в Добруджа. Имал е златни ръце и златно сърце. Заради майсторлъка и честността му млади и стари се обръщали към него с "бай Сидоре“. Певицата завършва началното си образование в училище на румънски език, а после и класическа гимназия в Добрич, където учи латински, старогръцки. Италианският й се удава толкова много, че сетне превежда на Филип Кутев в Италия, а Драган Тенев я хвали заради познанията й. След това учи и френски, и английски. Езиците са й били от полза при пътуванията на ансамбъла по света. Но тя се прекланя пред нашия звучен и красив български език. И сега декламира цялото стихотворение на Вазов за езика ни свещен, защото "то е най-скъпото ни завещание от народния ни поет. "Грехота е да не си знаем езика, да не го пазим, да го задръстваме с чуждици! Защо казваме "пикник“, като си имаме нашата хубава дума "излет“?!“, пита тя. Верка живее с песните на баба си Елена и майка си, които се пеят в нейния гласовит род. "Музиката, песента идва сама, без да я усетиш и трябва да запееш, без да мислиш – с мислене може да станеш професор, за пеенето дарба трябва… Какво не видях, дълго живях, много пях, много помня, и царе и всякакви хора, от 1926 г. съм на този свят – край няма… Няма лесно – излизаш и пееш, пееш, за това си излязла там: Франция, Англия, Белгия, Холандия, пътуваме с каруци и самолети, с всичко, по целия свят – гледат те в устата хората, България представяш… Винаги има "още по-нагоре“, изкуството е безкрайно, такъв е и животът, има още – не съм изпяла още всичките си песни“ – обяснява голямата звезда. "Много ми даде Господ, всичко ми даде – добра съдба и дълъг живот. Колко много мина, сякаш всичко беше вчера, да можех да върна времето – но река назад не тече, само напред…“, казва легендарната добруджанка. В Ансамбъла за народни песни на Филип Кутев изкарва 30 години като апостол на нашето народно творчество. "Уважаваха ни, признаваха ни. Това признание още го чувствам. За моята 85-а годишнина получих орден "Стара планина II степен“, имам много награди, но най ме топли това, че още ме търсят за съвети младите певци. Помагам на всеки, който ме е потърсил“, добавя тя. Верка Сидерова заявява: "Щастлива съм, че бях част от златното поколение певици, което живя в златния период на българската народна песен, направи я известна и обичана у нас и по света“. Тя споделя още, че при нея често идват родители и водят децата си, за да ги чуе, а тя винаги е откровена в оценката си. Не я забравят и многобройните й почитатели, които продължават да споделят в социалните мрежи златните й песни "Години, години“, "Изгряла е месечина“ и стотици други записи, съхранили характерния й глас. След толкова дълги години на сцената Верка Сидерова признава, че много песни не е успяла да запише. "Дори не съм ги изпълнявала на сцена, но ги помня, паметта ми е добра. Сама съм, но не се чувствам самотна. Щастлива съм, че съм оставила нещо за хората“, признава фолклорната емблема. "Казват – като остарееш, животът ти омръзва, но не е така. А на мен животът много ми е дал, благодарна съм на Бога и на моите родители за това. Но сякаш идва момент, в който трябва да връщаш всичко, което си взел, докато от теб не остане нищо“, добавя любимката на няколко поколения. |
За контакти:
тел.: 0886 59 82 67
novini@plovdiv24.bg
гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg