Трудно отстъпи снегът място за хората на мегдана. Но и огънят, а и виното хич не се даваха! Пък идеше и музиката! На световно ниво!
Снегът отстъпи място и на тонколоните, грамадата им стигна апогея си, когато по клавишите на акордеона заплющяха ръцете на Нешко Нешев. Сякаш в галоп мина по заснежените къщи. И скептици повярваха, че празник ще има. От каменните дувари, от белите затрупани с преспи дворчета, невидимо от къде от призрачното село, в което по списък са останали малко над 20 човека, заприиждаха мъже и жени с вино, с шишове, с луканки, със сланина, с парчета свинско или пилешко месо към големия огън на площада. Занареждаха туршии и плодове по масите, отрупаха ги с къпана баница, баклави и мекици, с консервирана от Арда риба.
А музиката вече взривяваше стъпка по стъпка кръвта на буйните и нетърпеливите и те, преди да "къснат" от софрите, се ловяха за хорото, което все растеше. А Нешко и оркестърът му, и певицата Гинка Иванова това и чакаха. На чистия въздух, зареели погледи в далечината, където все се белеят и белеят от безкрайната зима и Гръцко и Турско, откъдето Хухла чакаше своите гости, хапването и пийването си беше истински ритуал.
Всички говореха за виртуоза на цигулката Недим Налбантоглу, който на летните Мистерии побърка народа. Беше като извънземен. Така свиреше. Жител на Париж, той сега идваше от Истанбул през снежната пустош, без виза за България, но бе решил на всяка цена да свири пак Хухла. Затова трябваше да стигне Одрин, да влезе от Одрин в Гърция, от там наш човек - Христо Куманов - да го вземе. През Капитан Андреево не можеше да мине, но през пункта Капитан Петко войвода можеше. В момента правеха този обходен маньовър. Законен, но труден. Трябваше да обикалят чак през Любимец, защото още не сме в Шенген! Тук често се дъвче и то нетърпеливо думата Шенген. Та идваше Недим към планетарното село Хухла. Идваше насам. Чакаха го!
Ето така вървяха нещата в Мистериите на Хухла.Тази година по-различна от другите, заради небивалите наводнения. Затова празниците започнаха с едноминутно мълчание с падане на колене и с обявяването на събирането за благотворително. Лептата ще бъде предадена на някои от бедстващите семейства в Харманлийско.
Всичко друго си беше по сценарии. Отгоре на това Трифон Зарезан като заряза лозата небето се отвори и светна ясно слънце! Празник! Но когато съпругата на Деян Елена поднесе тавата със сладката пита, където бе скрит и късметът с парата, хухленци не се натискаха да я докопат. Който вземеше късмета, ставаше следващия Трифон Зарезан. Късмет значеше отговорност! Малко мъже бяха останали, които не бяха ставали Трифон, затуй плахо посягаха към питата.
И тогава "изгоря" аджамията. Късметът се падна на госта от Хасково скулптора Господин Тенев - Гуспата, автор на наградата на хумористичния хасковски вестник "Каунь" - "Башь Каунь". Новият Трифон обеща догодина тук хепънинг с вестник "Каунь"! Интересно!
И когато Недим Налбантоглу опря цигулка под брадичката и се погледнаха с Нешко в очите, започна онова виртуозно летене над Хухла, над България, над Балканите и света! Хората се питаха в местния хоремаг ли се намират или всеки момент в най-различна точка на света! От Дилмано, Дилберо, през Чардаша до джаза, потопени в някаква невидима светлина, те бяха се повдигнали всички над земята, влезли сякаш в духа и тялото на Дионис. Дали в това е смисълът на този празник - питаха се мнозина и яростно аплодираха изпълненията като в зала "България".
Свириха и гърци с китарите. Играха всички сиртаки. И тримата от "Емти ботълс" - Владимир Чукич, Емо Пенчев и Иван Бунков с фрий джаза наляха масло в огъня! Свиреха и пяха и местните Илия и Златка Христови. Те пък изпълниха химна на Хухла. Пяха и играха прекрасните певци и танцьори от тракийски ансамбъл "Яни Попов" в Ивайловград и когато аха, буйната река от вино да изтънее по масите, като Гурко на бял кон пристигнаха собствениците на една от винарските изби в Ивайловград семейство Иванка и Юлиан Ямантиеви. Те носете подкреплението - и потокът вино тръгна пак буен като Арда.
Въодушевени, че всички тук са събрани от нещо невидимо и силно - българи, гърци и турци, празнуваха като в несвяст. Те победиха не само невинния код червено! Те победиха нечовешкото в себе си! Излязоха извън времето и пространството!