Поредицата от значими изяви на Игнасио Уриарте водят началото си не от престижни университети, а от чисто човешки занимания и артистични практики, както посочва Аарон Милтън в сатията си за първата изложба на Игнасио Уриате в Германия "9-5", Галерия Feinkost, 2009, Берлин: "Игнасио Уриарте започва професионалният си път в областта на бизнес администрацията, но осъзнава многобройните възможности за изкуство, които му дават офис пространствата и скоро сменя професията си. Може да се каже, че той носи офиса в себе си."

През 2010 година престижното списание за съвременно изкуство Frieze пише по повод на изложбата му "История на пишещата машина, рецитирана от Майкъл Уинслоу": "В чернобелите серии, видео анимациите и инсталациите си испанският художник използва най-обикновени канцеларски принадлежности като писалки, запалки и бележници. Цифровите му принтове са вдъхновени от таблиците на Microsoft Excel. Работите на Уриарте играят между бюрократичната наслада, угнетяващия ефект на офис ежедневието и серийното изкуство на Сол Люит."

За себе си Игнасио споделя: "Интересуват ме дребните моменти на креативност в работното ежедневие - като драсканиците, които несъзнателно правим, докато говорим по телефона - независимо, че "артистичната" стойност на тези моменти е абсурдно незначителна. Естетически, работите ми имат връзка с концептуалното и минималистичното изкуство от 60те и 70те години. През този период дематериализацията на произведенията на изкуството в артистичния свят върви почти ръка за ръка с постепенното заместване на продуктите с услуги - в света на бизнеса. Може дори да се каже, че съществува взаимна фетишизация, при която неоновата светлина и архивите започват да се използват като носител в изкуството, а произведенията на минимализма се превръщат в предпочитан офис декор."

Изложбата "Букви и цифри" на Игнасио Уриарте в Галерия Сариев, Пловдив анализира двата офис езика - на буквите и цифрите, по същество съвсем различни маркери на две абстрактни системи - математика и език, и ги хуманизира като изследва присъствито или отсъствието им в обществено-човешките определители - пространство и време. Пространството (листове А4 формат) и времето (60/1) от своя страна са подложени на анализ и функцията им на носител и означител е изопачена.

По време на изложбата "Букви и цифри" в Галерия Сариев е премиерата на "Арабски Цифри", (видео анимация, 10:00 мин., 2011), в която методът на събиране и изваждане на цифри е анализиран и представен чрез арабски цифри. Вторият аспект на анимацията е времевото й измерение. Тя отмерва време, но не като обикновен часовник в пропорция от 60/1, а в система, в която 1000 е равностойно на 10:00 минути. Всяка цифра е нарисувани на ръка като база е шрифтът Хелветика.

"Копиран Документ" поставя дигиталния феномен обратно във физичния свят, от където принципно е произлязъл. В дигиталния свят, когато отваряме поредица от файлове, прозорците се разполагат един върху друг, с леко отстъпване на долу и на дясно, което позволява на юзъра да види и да има в предвид всичко в едно и също време, "Копиран Документ" преповтаря този модел в аналогов вариант като насмешливо коментира названията "desktop" и "wallpaper". Работата е показвана в Галерия i8 в Исландия.
Инсталацията "Бележници" е деколаж върху 13 бележника. Всички страници на бележниците са със скъсани ъгли. Линиите на разкъсване на всяка страница следват линията на разкъсване на предишната. Инсталацията е представяна в пространство за проекти в Берлин Vierter Stock и на арт изложението art-o-rama в Марсилия.

Единствената "истинска" рисунка в предстатвянето на Игнасио Уриарте в Галерия Сариев е направена за изложбата "Букви и цифри" и е вид празeн лист с рисунка на рамка - игра между двуизмерно и триизмерно, реален и имагинерен документ. Тази рисунка e карт-бланш (carte blanche), въвеждащ в изложбата.

Игнасио Уриарте е роден през 1972 годена в Крефелд, Германия. ПРЕЗ 1997 година завършва "Бизнес администрация" в Мадрид и Манхайм. Между 1997 и 2002 година работи за корпорации (Siemens, Canon, Interlub и Agilent Technologies) в Германия, Испания и Мексико. Парaлелно учи аудиовизуални изкуства в Център за Аудиовизуални изкуства, Гуадалахара, Мексико. ОТ 2003 година се посвещава на така нареченото от него "office art" (офис изкуство). Живее и работ в Берлин от 2007 година.
През 2011 година неговата изложба "Историята за пишещата машина, рецитирана от Майкъл Уинслоу", през 2010 в Барселона, галерия Nogueras Blanchard, печели GAC награда за най-добра галериина изложба. Носител е на Наградата Луди куратори, биенале в Братислава, Словакия и Международна награда за изкуство "Роден 2", Галерия Касаброн, Антекера, Испания.