© Plovdiv24.bg

Колкото и брутално да звучи, повечето от общежитията в Пловдив са останали в едно друго време. Представете си ужаса на излизаща за първи път от дома си първокурсничка, прекрачваща стая, в която се предполага, че трябва да живее поне година. Освен че почти задължително ще има 2 съквартирантки, тя трябва да свикне със специални хигиенни условия.

В основната част от общежитията под тепетата банята и тоалетната са по една на етаж. Вярно, мястото с двете нули има няколко кабинки, но все пак...

Още на втория ден първокурсниците се запознават със жестоката действителност на следствията от тежки купони, на които някой от етажа е присъствал, особено ако чистачките не са минали да "поосвежат". Забравен отворен прозорец в малката баня пък освежава мозъка на желаещите топъл душ. Хубавото е, че в коридора винаги може да срещнеш прилично изглеждащ младеж само по хавлия... Освен това се научаваш да се движиш бързо, за да се мушнеш в стаята. Която, за да е по-забавно, може да е с проветрение заради недобро уплътнение. Добре, че поне парното е на 6.

Ако човек преживее културния шок на социално-битовата база, на дневен ред идва социализацията. Никой не очаква студентите да се прибират в 20.00, а в 21 часа вече да са по леглата. В някои от общежитията обаче има специални порядки - вечерен час. Ако не се прибереш преди 1 през нощта, до 4 часа няма кой да ти отвори. Ако леличката на входа не е твой човек, спасявай се както намериш за добре - това е най-честият съвет, който си разменят студентите. Разбира се, от общежитието може да се излезе по всяко време - проблемът е само с прибирането. Изобщо - забавна работа.

Трябва да се отбележи, че не само студентите от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" живеят при споменатите мизерни условия.

Тъй като вузът няма собствена леглова база, малкото "уредили се" ползват общежитията на другите университети, които явно невинаги успяват да закърпят положението с базата, тъй като процентът на ремонтираните сгради е плашещо малък.

Преди няколко седмици представители на студентските съвети в Пловдив се заканиха да свикат масова стачка. Активна гражданска позиция, би казал някой. В това няма нищо лошо - исторически погледнато, зад всяко съществено социално недоволство в световен мащаб са стояли именно млади хора. Проблемът идва в това зад какви каузи стоят този път младежите. Ироничното в случая е, че студентските съвети в Пловдив не поставиха искания, пряко свързани със студентското им битие. Проблемът е в това, че хората, които би следвало да защитавят интересите на академичните си събратя, сякаш са забравили от какво точно се нуждае пловдивският студент. На срещата си с омбудсмана на България Константин Пенчев те не поискаха по-добра съвременна база, не коментираха връзката между образованието и бизнеса, не споменаха за проблемите с общежитията в Пловдив... Те бяха възмутени, че организиран от тях протест по повод събитията в Катуница е бил неглижиран и приписан на футболни агитки. Изтъкнаха само, че могат да организират митинги, без да има масови безредици и хулиганщина.

Проблемите на студентите в Пловдивския университет отново минаха на заден план около честванията на 50-годишнината на учебното заведение. Видни гости, министри и хора в костюми чинно отчетоха присъствие.

В медиите не излезе и дума за откриване на нови сгради за общежития или подобряване на социално-битовата база, в която би трябвало да живеят младите хора по време на следването си. За сметка на това всички чуха как новоизлюпеният доктор хонорис кауза Христо Стоичков ще помага да се строи спортна база. Строежът на съоръжението обаче си има предистория, която някак си потъна в междуредието.

В началото на 2009 г. проблемът с липсата на достатъчно общежития, които да приютят студентите, изненадващо придоби гласност покрай скандал между Студентския съвет (СС) към ПУ и Министерството на отбраната. Тогава земи на военните, намиращи се в близост до новата сграда на университета, бяха подготвени и обявени за продан. Студентите обаче скочиха срещу това намерение и организираха масови протести. Тогава СС поиска процедурата за продажба на имота на "Пазарджишко шосе" да бъде прекратена "до окончателното изясняване на неговия статут". По думите на представителите на съвета 7000 студенти тогава са били принудени да живеят на свободен наем заради липса на общежития. Причината за спора се оказа неизяснената ситуация кой, кога и за колко време е придобил правото да стопанисва земите. ПУ поиска да получи от военните около 18 дка, върху които щели да се построят общежития, библиотека и спортна база. В крайна сметка спорната земя мина в активите на МОН, след като тогавашният образователен министър Даниел Вълчев и военният Николай Цонев сключиха сделка. А студентите си казаха, че вече се вижда краят на драмата с общежитията.

Ама не би. За строеж на студентски кампус под тепетата се говори от години, дори май вече никой не си спомня откога. Все още само се говори. Е, поне спортна база май ще получат - като нямат евтин подслон, поне да има зрелище. Задава се модерна зала на площ от 18 дка, а общежитията пак ще чакат - криза е... През това време студентите, с които ПУ толкова обича да се хвали, ще се приютяват в пансионите на останалите пловдивски университети или ще търсят спасение в живот на квартира, ако могат да си го позволят. За статистиката - тази учебна година Пловдивският университет се похвали, че ще приеме общо 4392 бакалаври и магистри по държавна поръчка. Трябва да се има предвид обаче, че бройката включва над 70 акредитирани специалности в деветте факултета на университета, както и филиалите в Кърджали и Смолян, плюс Техническия колеж в Смолян. Според различни данни в момента младежите, които са записани в ПУ, са около 17 000. Новоизбраният ректор на ПУ доц. Запрян Козлуджов обеща до половин година да намери сгради, които с "малки корекции да станат на общежития". 8 месеца по-късно въпросът все още е висящ.
Когато през май премиерът Бойко Борисов посети ПУ, представителите на Студентския съвет се интересуваха от акредитации, финансиране на образованието и... други предсказуеми въпроси. Ректорът пък се впусна в блянове за новата спортна зала. Когато студентка се докопа до микрофон и се оплака, че само около 800 от младежите в ПУ са на общежития, Борисов отново захапа любимата си тема с магистралите и остави въпроса висящ...

И докато машините бръмчат, а управляващите държавата и учебното заведение правят първи копки на спортни съоръжения, хиляди студенти ще бъркат в портмонето на мама и татко все по-дълбоко, защото квартира под наем в Пловдив под 100 лв. БЕЗ консумативи трудно може да се намери. А причините да се избере вариантът с квартирата са много - от недостатъчно места през "прекалено високи" доходи до нежелание да се живее в мизерия... Ама нали казват, че студентите са свикнали на мизерия. Всеки да се спасява, както може, шептят в коридорите на пловдивските аули.

Само филиалът на Техническия университет в Пловдив е уредил легловата база на студентите си. Младежите от ПУ "Паисий Хилендарски" пък са пръснати из 4 кампуса. Наемът, който плаща един студент, е около 50 лв. месечно.

В Пловдив има 5 общежития - комплекс "Марица", който е към Университета по хранителни технологии, "Чайките" на Аграрния университет, базата "Димитър Благоев", известна като общежитията на Английската гимназия, кампусът на Медицинския университет и общежитията на Техническия университет.
Пет блока на "Мариците" приютяват младежи от ПУ, ТУ и УХТ. Един от тях е отделен почти изцяло за чуждестранни студенти. Само в 3 от тези общежития стаите са със самостоятелен санитарен възел. Общежитията "Димитър Благоев" са за студенти на ПУ и ученици от Английската гимназия. Отново говорим за общи бани и тоалетни. В общежитията на Медицинския университет са настанени студенти по медицина и студенти на ПУ, там стаите са с по две легла със собствен санитарен възел. "Чайките" са пълни с представители на Аграрния университет, ПУ и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Само в един от трите блока всяка стая има самостоятелен санитарен възел. Техническият университет разполага само с едно общежитие, за сметка на това може да се каже, че условията в него са доста добри.

Източник: в. "Дума"