Художникът засега е единственият номиниран за втори път в престижния форум с куратор Ирина Баткова. Той оценява състезанието като доста по-оспорвано от друг път. Свикнал е обаче на силна конкуренция. Първата му голяма изложба "Островът" е 2001 г. в столичната галерия "Райко Алексиев". Тогава е на 31. Каквото и да му се случва после, нито за миг не съжалява, обръщайки се назад.

Но не си пада особено по спомените от първото десетилетие след 10 ноември. Тогава въпросът с оцеляването стои сложно. Особено за хората на изкуството. А той не иска да прави компромиси. Не се поддава на манията да слага тежки златни рамки на малки картинки, за да обслужва конюнктурата. Чака момента, в който да извади големите формати.

Наградата на "Мобилтел" е поредната в звездната му колекция. Но не само заради нея е време да се огледа навън. Швейцарският куратор Марк Гльоде, който дойде специално за изложбата в Пловдив, прояви откровен интерес към работите на Стоилов. Така че може би част от тях ще се появят в салоните на Арт Базел. Чуждестранният естет хареса "Сърцето", което Симо предпочита да нарича "Необратимо". Това е анатомичен разрез на човешкия орган с размери 3,5 на 4 метра.

"Изолатор"-ът, който миналата година Стоилов показа в "Райко Алексиев", е монумент на усамотението. Всеки може да се озове в спасителна изолация, ако търси спасение от шаренията на всекидневието. В основата са седем лъча, отворени навън - като седемте дни на седмицата, седемте ноти на гамата, седемте чудеса на света, седемте чакри според будизма и изобщо като свещеното число 7. Стиропорните блокове са монтирани в сложна конструкция. "Хубавото е, че колкото е произведение на изкуството, толкова е и с практично приложение", разказва Стоилов. Взема назаем модулите от производителя и след това ги връща. Те ще бъдат нарязани и ще послужат за изолация. "Така не се трупа излишен материал. Блоковете са стандартни. В която и да е точка на света може да се направи изложба от тях с малко усилия", разкрива докрай замисъла си Симо.

Сега Стоилов готви самостоятелна изложба за края на 2008-а. Работи по няколко мащабни проекта. Всеки му коства по година и винаги се съобразява с пространството. Неотдавна пък показа нещо интересно в музея "Георги Велчев" във Варна. Името на експозицията е "Неизяснена самоличност" - непредставяна досега в София. Лична и синтезирана. Малки огледални обекти, които говорят за собствените наблюдения върху себе си. Архитипите - еврейска и прабългарска звезда, християнски кръст... Идеята е, че всички ние сме изтъкани от доста зависимости на идеологии, религии и социални контакти. "Моето име е еврейско, роден съм през тежкия социализъм, до някаква степен съм християнин, на личната ми карта пише, че съм българин, живея в ЕС. А всъщност искам да бъда будист и да постигна вътрешен ред. Тогава кой съм аз? Така че изложбата е лека закачка към мен самия и останалите." Може би за да се открие, Симеон строи ново ателие. На 10 км от София се надява то да бъде не само негов пристан, но и убежище за хора на изкуството и духа.

Източник: в. "Стандарт"