Фосфати и жеги превърнаха морето в Солун в "супа"

Вероятно не сте виждали морето до Солун така. И не, снимките не са AI. Рядко срещана гледка се е оформила по крайбрежието в Солун в резултат на високи температури и южни ветрове.

По-конкретно, дебел слой фитопланктон е покрил повърхността на водата, който носи и специфична миризма.

Така нареченият червен прилив е естествен и биологичен, не е пряко замърсяване, а вторичен ефект от биоразнообразието, който се засилва в комбинация с високите температури.

Солунският залив, известен в древността като Термейски залив е най-големият залив на Егейско море, разположен южно от областна единица Солун, източно от Пиерия и ном Иматия, западно от Халкидики.

Учените са съгласни, че човешката дейност играе решаваща роля, тъй като оттичането на реки (Аксиос, Алиакмонас и други) пренася остатъци от селскостопански торове и градски отпадъчни води към морето. Този ​​материал е храна за фитопланктона. Увеличаването на храната означава увеличаване на репродуктивния капацитет.

Торовете, точно както благоприятстват цъфтежа на зеленчуците, правят същото и с фитопланктона. Но когато не са в специфични пропорции, съответстващи на екосистемата – например, когато хората добавят твърде много фосфати спрямо нитрати – тогава балансът се нарушава и в резултат на това сме склонни да имаме тези цъфтежи.