В България го поставят в ролята на любовника. В чужбина го посрещат на крака и го наричат маестро Генчев. Между тези две реалности стои един мъж, който години наред е искал само едно – баща му да каже: "Гордея се с теб!“ В интервю за Мон Дьо, пианистът Евгени Генчев сваля всички клишета от гърба си. Това е разговор за амбицията, която го извежда на световна сцена, и за съмнението, което го връща у дома. За разрива в отношенията с Валерия и как се събира сърце, когато вече си дал всичко. Между нотите – или в един разговор – става дума за мъж, който не се крие зад рояла.
Меланхолия и истинска емоция
"Бих искал хората да ме видят в това интервю така, както съм на сцената – емоционално разголен. Защото иначе обменът на енергия не се получава“, споделя Евгени.
Ако трябва да избере едно произведение от класическата музика, за да обясни себе си на другите, това би било едно меланхолично произведение – пиесата "Октомври“ от цикъла "Годишните времена“.
"Не очаквам мнозинството от хора да разберат какво е да си до Том Джоунс или Лейди Гага на една сцена за коледен концерт в Германия, или да си пред Бранденбургската порта пред почти милион души и милиони телевизионни зрители. Не очаквам и да разберат лишенията, през които съм минал – да спя по подовете в Лондон, да ставам в 4-5 часа сутринта, за да съм първият на репетиция. Бил съм security, стюард в музей и частен преподавател. Периоди съм свирил по 15-16 часа на ден, държал съм 5-6-7 програми в главата си и ръцете си, всяка по 90 минути. Един ден си в Мексико, другият – в Лондон, после в Пекин. Когато си изпитал това, можеш да кажеш: ‘Разбирам те’. Когато не си минал по сходен път, защо да търсиш разбиране?“
Пътят на един талант
Евгени Генчев е дете на много красиви хора с добри намерения, но нищо свързано с музиката. Родителите му са от село и гледат крави и свине. "Те няма как да разберат моя свят. И да се опиташ да им го обясниш, няма да го разберат.“
Първата мечта на баща му е била да бъде актьор, но я изоставя след първия отказ от ВИТИЗ. "Напрежението в отношенията ни идваше от това, че той искаше да се гордее с мен, но едновременно с това не можеше да приеме, че може да направя различен избор от неговия. Винаги трябваше да се доказвам. До даден момент исках неговото признание, но осъзнах, че нямам нужда от него. Дори след дебюта ми в Санкт Петербург на 17-18 години, родителите ми не ми се обадиха. Тогава ме болеше, защото очаквах емоционална подкрепа. Но не си избираш родителите, те са такива, каквито са.“
Сцената като дом
На сцената Евгени се чувства у дома. "Там е и моето второ семейство. Музиката за мен дойде като клонка, за която да се хвана – изразно средство за нещата, които не можех да изговоря. Признавали са ме като вундеркинд по целия свят, но всичко опира до това – ти какво правиш с таланта си?“
През април Евгени ще излезе на една сцена с Пласидо Доминго и Соня Йончева. "Доминго беше първата класическа касетка, която слушах като дете. Той е жива легенда и се вълнувам от срещата. С Соня се познаваме косвено – познавам брат ѝ.“
Най-впечатляващата среща със световна знаменитост: "Свирихме пред големите филмови продуценти на всички времена. Но трябваше да подпишем договор за конфиденциалност. Джордж Лукас ни разказваше най-интересното от живота и професионалния си път.“
"Всичко в живота се случва заради любовта или липсата ѝ. Най-големият компромис, който съм направил, е да бъда всеотдаен. Когато дадеш всичко, се изпразваш. Когато съдът е празен, човек започва да гледа другаде.“
За връзката му с Валерия: "Я бях приел за човека, с когото ще умра. Но когато умираш всеки ден заради този човек, той няма място в живота ти. Дадох ѝ последен шанс за промяна… Трябваше да настъпи цялостна метаморфоза, което не стана. Но вече не съм сам. Щастлив съм и вярвам, че най-хубавото е пред мен.“
"Последната най-голяма лъжа за мен е, че съм гадже на AZIS. Това не е вярно. Ние сме добри приятели, но за лични отношения не може да става въпрос.“
За участието си в Hell’s Kitchen Евгени споделя: "Обичам да готвя, но на далечно ниво, от това, което се изисква в Hell’s Kitchen. Това риалити може да ме предизвика и постави в нови ситуации. Обичам да си угаждам, но съм човек с ред и дисциплина. Една хубава морковена торта може да се доближи до добрия секс. Представете си колко е кофти той“, добавя с усмивка.
Евгени Генчев е пианист, който живее между световната сцена и личните си емоционални търсения. Амбицията, талантът и любовта са трите водещи сили в живота му, а музиката остава мястото, където той е най-себе си – емоционално разголен, неподправен и истински.








Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им!