Бившата телевизионна водеща Десислава Стоянова сподели интересни мисли по повод първото си предаване по bTV, което е било преди точно 14 години:

Много пъти съм се връщала към датата 6 февруари 2012 – първия ни ефир с Александър Кадиев като водещи на "Преди обед“. През 2012-та едва го издържахме. В следващите години го празнувахме.

Днес обаче ме занимава мисълта за следващия ден – 7 февруари. Не за друго, а защото много рядко обръщаме внимание на "следващия ден“, след като ни се е случило нещо значимо - независимо дали е със знак плюс, или минус. А трябва.

Обикновено тогава започва трудното, започва истинската трансформация. Празнуваме раждането на децата си, но "новата ера“ за нас като родители реално започва на "следващия ден“, когато се приберем с бебето вкъщи. По същия начин е в работен план.

Въпреки че и двамата със Сашо сме усмихнати на този кадър, не ни беше никак усмихнато на следващия ден. Конкретните детайли не помня, но това, което със сигурност знам, е, че към момента, в който Evgeniy Milov ни е щракнал, ние вече бяхме наясно колко не сме готови за изпитанието, в което бяхме скочили с двата крака без кой знае каква подготовка. В мен се вихреха лек ужас ("Защо се съгласих?!) и трескава тревожност ("Какво правим сега?!) гарнирани с натрапчиво чувство за неизбежен провал (така смятах, че ще се развият нещата и първият ефир не ми беше дал много поводи да мисля друго). Сашо как се е чувствал той си знае.

Следващият ден беше труден, следващият – също, и всички следващи след тях за доста месеци напред, но в крайна сметка се справихме, пораснахме и не се провалихме.

А това, което искам да кажа на всички, на които им е трудно на следващия ден, след като са започнали нещо ново, виждат си всички грешки и недостатъци и са склонни да се поддадат на чувството "няма да стане, аз не ставам“, е да не го правят.

Напомнете си, че е съвсем естествено да ви е трудно, да не сте уверени, да има още много да учите. Това е началото на пътя, не края.

Отнася се с пълна сила и за публичното говорене. Ако на следващия ден след презентацията смяташ, че не си се справил, това не е повод да кажеш: "Край, до тук бях." Напротив. Изправи се и си кажи: "Следващият път ще е по-добре." И започни да работиш, за да стане така.