Защо го правим? Понякога е трудно да се дадат адекватни обяснения за действията на едни или други управленци. Тези в Пловдив не правят изключение. Грешно планиране и неадекватно изпълнение са словосъчетания, с които отдавна сме свикнали. В този мандат обаче всичко това ни се предлага и с напудрен PR, който вместо да изглади имиджа на кмета или някой от заместниците му, ги насажда още по-дълбоко, както казва народът – на пачи яйца.
Вчерашната PR акция трябваше да измие срама на един изначално сбъркан като планиране и изпълнение проект. Приказките за спасените пари в последния момент и съкратените срокове за изпълнение могат да минат някъде, но не и тук. Само ако се проследи откога са сключени договорите с изпълнителите и колко време мина до започване на реалната работа, човек се чуди дали не е било нарочно. Да се създаде хаос, който да направи "Коледата незабравима“.
Да повериш изпълнението на проекта на човек, на когото целият управленски опит отговаря на домоуправител на две "Преспи“ в "Изгрев" и идващ от позиция заместник-кмет от община с 2000 човека без никакво специално образование? Това си е предизвестена смърт. PR-ът "асфалтираме през нощта“ звучи интересно, но е PR. Да сте видели асфалтиране през нощта в Пловдив, освен епизодичните акции, на които присъства кметът, заобграден от куп журналисти?
Няма и да видите. Цените за нощен труд не се залагат в процедурите, отделно осветлението в града не позволява такава дейност, а и времето също. Времето е от съществено значение за извършване на ремонтни дейности и особено дейности по полагане на асфалтова настилка. И тук отново стигаме до заместник-кмета Райчев, който обича да се титулува за благозвучие като "инженер“. Асфалтовата настилка се полага при температура на асфалтовата смес от около 140⁰ С и при над 5 градуса по Целзий по спецификация на АПИ.
Едно е да асфалтираш през август, друго е през декември, и то вечерно време. Ако
Пламен Райчев бе живял в Пловдив през 2009-та или през 2011-та, щеше да знае за два от христоматийните примера защо не трябва да се рискува с полагане на асфалт, на който е съмнителна температурата на сместа при полагането ѝ.
Небезизвестната тогава фирма "Пи Ес Ай“ асфалтира бул. "Цар Борис III Обединител“ със смес, доставена от асфалтова база в района на Стара Загора. Въпреки че бе лято, асфалтът издържа няколко месеца и тогавашният кмет
Славчо Атанасов задължи фирмата да преасфалтира отново кръговото кръстовище на Панаира.
Две години по-късно целият булевард вече имаше нужда от преасфалтиране. Ще изчакаме и двете години на бул. "Санкт Петербург“. Да, опитът учи, но Пловдив не е училище!