Закъснялото и по-бавно икономическо развитие обаче спаси града от крайностите на строителния бум. За разлика от други големи икономически центрове Пловдив запази и доразви своя облик, избягвайки опасността старият град да заприлича на тези в Созопол или Несебър или възрожденските къщи на главната улица да бъдат заменени от модерен търговски център.
През последните години Пловдив се опитва бързо да върне изгубената си втора позиция в икономиката на страната. Благоприятни фактори за това са централното географско разположение и сравнително добрата инфраструктура. Пловдив има международно летище, в близост до града минава автомагистрала "Тракия", има добре развита система от първокласни пътища и железопътна мрежа.
През последните пет-шест години общината заяви претенции да стане най-голямата икономическа зона в България, където се установиха фирми като "Либхер" и "Сокотаб". По данни на местната търговска камара в региона работят над 24 хил. компании. С всяка година нараства процентът от брутния вътрешен продукт (БВП), който Пловдив осигурява на страната. Годишният ръст на местния БВП е 12-13%. Приходите от всички отрасли на икономиката за 2005 г. надминаха 9.4 млрд. лв., което с 88% повече в сравнение с 2001 г. Общата маса на печалбата за този период е била повишена над 4.5 пъти. Процентът на безработицата е около 7. 2%, доста под средния за страната.
Пловдив е административен център на Южния Централен район за планиране. В него влизат областите Пловдив, Кърджали, Смолян, Стара Загора и Хасково. Това го прави един от най-мощните икономически региони в страната. Благоприятните почвени и климатични условия са предпоставка за отглеждане на култури като фъстъци, ориз, ръж, памук, маслодайна роза, лавандула, мента и други селскостопански растения, които не се отглеждат в други райони на страната или се срещат в ограничени количества.
Въпреки традиционно добре развитото земеделско стопанство основният фактор за икономическото развитие на района е ръстът на производството. Допреди няколко години икономиката на Пловдив се крепеше основно на пазара на услуги. Днес ситуацията е променена и основните инвестиции в региона са насочени към производството. През 2005 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи са надминали 800 млн. лв., като са се увеличили двойно за пет години. Близо 58% от тези средства са насочени към индустрията, снабдяването с енергия и строителството. Най-много средства са вложени в производството на хранителни продукти, текстил и облекла, машини, сгради.
Един от проблемите, с които се сблъсква градът в момента, са административните граници на общината, които почти напълно съвпадат с очертанията на града. Заради нарастването на инвестициите, които през 2005 г. са били 465 млн. щатски долара и изграждане на нови производства част от фирмите се прехвърлят в съседни общини. Такъв е случаят с изграждащата се в момента икономическа зона в с. Радиново.
Намирането на специалисти е другият сериозен проблем, с който се сблъскват компаниите в региона. Пловдивската фирма "Хъс", която е сред лидерите в страната в търговията с метали, ламарина, желязо и винкели, е решила този проблем, като е започнала сама да провежда обучения за своите служители, за да повишава квалификацията им. Това обяснява Димитър Моллов, мениджър продажби на компанията, която миналата година спечели приза за най-добра фирма в региона. Курсове за обучение организира и търговската камара.
Хитовият сектор на българската икономика през последните години - туризмът, намира своето място и в Пловдив. В момента общината подготвя програма за управление на туризма. Акцент в нея ще е вътрешният туризъм. Лесно е да се прави туризъм на морето или в планината, по-трудно е да привлечеш хората с исторически, културен или СПА туризъм, смята местният бизнес. Като вариант за отдих в региона се разработва и виненият туризъм в подножието на Родопите. "Трябва да умееш да мечтаеш и да съчетаваш мечтите си с интересите на хората", казва кметът на града Иван Чомаков. Развитието на Пловдив в последните години показва, че това вече се прави.
Пловдив произвежда около 8.3 процента от брутния вътрешен продукт на страната по данни от 2006 г. Най-бързо развиващите се отрасли на общината са търговията, транспортът, комуникациите, туризмът. От гледна точка на инвестициите с най-голям дял е промишлеността, следвана от търговията. Пловдивският панаир е сред най-големите дружества по показател печалба в общината. Сред големите компании са още "Пловдив- БТ" АД, "Електроразпределение - Пловдив" ЕАД, "Либхер - Хусгерете Марица", "Сокотаб България" ЕООД, "Филкаб" АД, "Драгиев и Ко" ООД, "Хъс" ООД, "Булком плюс" ЕООД, "Герхард" ЕООД и т.н. В този списък попадат още комбинатът за цветни метали КЦМ АД, захарният комбинат "Кристал", производителят на опаковки "Дунапак Родина" АД, козметичната "Ален мак" АД и др. В Пловдив се произвеждат и обувките на "Флавия", майонеза "Краси" и хранителните продукти на "Белла България".
Д-р Иван Чомаков е в края на втория си мандат като кмет на Пловдив. Преди две седмици той обяви, че няма да се включи за трети път в надпреварата за кметското място. И двата пъти е избиран като кандидат на СДС и коалициите около синята партия. Преди да стане кмет, две години е бил депутат от групата на СДС. На последните местни избори през 2003 г. Чомаков спечели на балотаж с близо 34%, а опонентът му от БСП Захари Георгиев взе близо 28%. В пловдивския общински съвет нито една от петте политически групи няма самостоятелно мнозинство. Лявата "Коалиция за Пловдив", която издигна Захари Георгиев, има 15 представители в общинския съвет. ОДС разчита на 13 съветници. НДСВ и ВМРО имат по петима общинари, а ДПС - трима. Девет са независимите съветници.Бюджетът на общината за 2007 г. е близо 200 млн. лв. Населението на Пловдив е около 340 хил. души.
Информация: REGIONI.dnevnik.bg