© в. "Капитал"

Сумата е с 16 млн. повече в сравнение с бюджета им за тази година. Най-голям е предвиденият бюджет за БНТ - 66.7 млн. лв., което е със 7 млн. повече от тази година. БНР получава с около 10 млн. лв. повече при предвидени 47.4 млн. лв. в бюджета за догодина. Генералните директори на държавната телевизия и радиото по традиция са недоволни от сумите. Ръководствата и на двете медии аргументират това недоволство с факта, че с дадените им пари трябва едновременно да се грижат за разнообразни и интересни програми, да гарантират нормално заплащане на журналистите, да плащат високи такси на БТК заради предавателната мрежа на телеком оператора, която използват, както и редица други разходи.

Генералният директор на БНР Валери Тодоров обясни, че "5.5 млн. лв. от бюджетната ни субсидия отива директно в БТК, защото 98% от предавателната ни мрежа е в ръцете на частен оператор. Тази година БТК увеличи с 53% таксата, която плащаме. Предупреди ни, че и догодина ще има увеличение", каза Тодоров.

Ситуацията за БНТ не е различна. Държавната телевизия отказа да коментира бюджета си и приоритети по него пред "Капитал". В рамките на заседанието на медийната комисия обаче генералната директорка на държавната телевизия Уляна Пръмова обясни, че "в субсидията на БНТ са включени и 3 млн. лв. от европейските структурни фондове, които телевизията ще използва за цифровизация". Пръмова обясни още, че големите разходи в бюджета на БНТ изискват отразяването на спортните предавания, филмопроизводството, поддръжката на регионалните телевизионни центрове и архива.

Бюджетната субсидия на двете национални медии се определя на базата на час програмно време или, с други думи, 57.766 млн. лв. от бюджета на БНТ се дават за 21 960 часа тв програма. Иначе казано, за да ви спестим малко сметки, БНТ харчи парите на данъкоплатците със скорост от 2630 лв./час, или 43 лв. в минута... Тази сума включва разходите освен за 24-часовата програма на "Канал 1" и за програмите на сателитния канал "ТВ България" (12 часа) и четирите регионални тв центъра в Русе, Варна , Благоевград и Пловдив, които развиват 6-часова собствена програма. Отделно от това държавните медии печелят пари и от реклама, като за миналата година БНТ има приходи от 36.365 млн. лева.

Директорът на БНР Тодоров обясни, че радиото се нуждае от над 2 млн. евро само за да прехвърли "Златния фонд" на съвременни носители. Той припомни, че държавното радио има три национални и шест регионални програми, освен това финансира шест музикални състава. "През следващата година планираме да увеличим общото си програмно съдържание с общо 54 часа, като в това число влизат регионалните радиостанции и новото ефирно столично радио "София", коментира Тодоров. И БНР, и БНТ изпитват големи затруднения в изплащането на увеличаващите се суми за авторски права. Генералният директор на БНТ отбеляза пред комисията, че само за осигуровки по договорите, които сключват актьорите с телевизията, БНТ трябва да изплати близо 900 хил. лв. в течение на една година, а тези средства не са предвидени в бюджета. "Дружеството за колективно управление на права ПРОФОН иска от нас да плащаме годишна такса в размер 4% от цялата ни бюджетна субсидия. Разбирайте 2 млн. лв. "Музикаутор" пък искат от нас възнаграждение 1,2% от общата ни бюджетна субсидия", обясни Тодоров. Директорът на БНР коментира, че част от служителите в БНР работят в абсурдни технически условия за една електронна медиа. "Културната програма на БНР "Христо Ботев" се нуждае от компютри, защото осем човека в програмата работят на един", обясни Тодоров.

И двете държавни медии БНТ и БНР имат сериозни проблеми с предавателните мощности, т.е. сигналът и на БНТ, и на БНР в пограничните райони често е заглушаван, тъй като не могат да предавателите са стари и слаби. "За да се увеличат мощностите ни от БТК ще поискат допълнително пари", уточни Тодоров.

Генералните директори на БНР и БНТ се оплакаха пред парламентарната медийна комисия, че въпреки повишаването на субсидиите не могат да покрият увеличаващите се разходи не само за текущата им работа, но и за започване на изключително скъпия процес на медийна цифровизация. Комисията е съгласна с доводите на двете медии и препоръча при определянето на бюджета за 2009 г. това да бъде взето предвид.

Министерският съвет отново предлага промени в параграф 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията, с които финансирането на БНТ и БНР от предвидения фонд "Радио и телевизия" се премества с още една година напред. Планирано е фонда да се попълва от такси, събирани от гражданите. "Събирането на радио- и телевизионна такса би позволило финансирането на БНТ и БНР постепенно да се откъсне от опеката на правителството и да придобие обществен характер", се казва в официалното изявление на медийната комисия.

Всъщност проблемът на БНТ и БНР не е количеството пари, което им плащаме, а как и за какво ги харчат. В държавното радио работят 1500 човека, а в БНТ - около 2000. Двете ведомства поддържат огромна и сложна структура от сгради и паразитни дейности, в които потъват без какъвто и да е резултат огромни суми пари. През последните години БНТ и БНР все повече са се превърнали в структури, чиято основна цел е да гарантират собственото си съществуване. Помислете си само - ако от утре няма БНТ, ще се случи какво? И тогава защо трябва да им се дават не само много пари, но и още повече?