На мястото на статуята на съветския (руски) окупаторски войник "Альоша" в Пловдив - да поставим внушителен и голям паметник на кон на българския владетел Маламир, който пръв присъедини град Пловдив към България. Ние сме народ с богата и дълга история, но без историческа памет. Затова търпим статуята на чужд войник над главите ни в Пловдив и 95% от нас не знаят кой е българския владетел Маламир. Много от българите, включително и аз, не знаем и историята на собствения си род, камо ли историята на целия ни народ. Въпреки това, Альошката трябва да бъде премахнат, защото тук е България, а той е съветски/руски войник!

Такова предложение отправи в социалните мрежи Виктор Стоянов, който е председател на Фондация "Македония.

Маламир е третият и най-малък син на Омуртаг и внук на Крум. Заема престола след преждевременната смърт на по-големия му брат Звиница и лишаването от престола на най-големия му брат Енравота (или Воин) поради проявени симпатии към християнството. Маламир е част от Крумовата династия.

Този наш владетел следва политическата традиция на своя велик баща – а именно укрепване на вътрешния ред в държавата, продължаване на строителството, придържането към мирни отношения със съседите и запазване и разширяване на териториите на голямата тогава българска държава. Тъй като е още малолетен, важна роля при управлението на Маламир играе старият и авторитетен кавхан Исбул и неговите първи помощници ичиргу боилът и кана боилът коловър. Ролята на Исбул като водеща военна  и политическа фигура и реален управник на България по онова време на управлението на  Маламир и началото на царуването на хан Пресиян е значителна. Фактически българската политика е направлявана от кавхан Исбул.

Българите продължават да спазват договора с Византия за 30-годишен мир, подписан през 815 г., но един надпис съобщава, че византийците нарушават договора, като император Теофан (829-842) предприема поход срещу България и опустошава пограничните области. Българите не остават безразлични и голяма войска под командата на кавхан Исбул нахлува във византийска територия и стига до околностите на Одрин.

След това се насочва към Пловдив (б.р. - тогава Филипопол). Хан Маламир и кавхан Исбул преговарят с жителите му. "Филипополяните" отварят вратите и българските войски влизат победоносно в града. Оттогава (836) Пловдив трайно се включва в пределите на България. Предполага се, че тогава е присъединена и част от Родопите.