Родните студенти масово напират да стават програмисти и икономисти. В същото време 60% от тях категорично отказват да работят, докато не завършат и магистратура. Това стана ясно от обявеното вчера национално проучване за професионалната ориентация на младежите у нас. Причина за наплива при тези специалности е, че диплома за тях гарантира лесно намиране на работа и добра заплата. Именно младите инженери и икономисти имат и най-високи очаквания към стартовото си възнаграждение, обясниха организаторите на проучването. Студентите от тези специалности отсекли, че няма да започнат работа никъде, ако не им дадат минимум 500-700 лв. като старт. За високи заплати напират и връстниците им, които учат биотехнологии и счетоводство.
На опашката по претенции са студентите в хуманитарните специалности, които са посочили, че и 300 лв. на месец ги устройват. Въпреки това обаче бъдещите висшисти у нас масово не работят никъде, сочи още проучването. Близо 60 на сто от младежите са посочили, че не искат да се трудят по време на следването си. Също толкова не са изкарали дори и един стаж. Оказва се, че родните студенти считат за съвсем нормално родителите им да ги издържат до 24-25-годишна възраст, докато завършат и магистратура. А едва половината от работещите младежи се трудят по специалността си.
Най-обезпокоителният факт е, че много студенти у нас не разбират от компютри и не владеят езици. Една четвърт от родните младежи не знаят повече от един чужд език за разлика от връстниците си в Европа, алармираха организаторите. Въпреки това 80 на сто от бъдещите висшисти у нас са доволни от образованието си, сочи още проучването.
Източник: в. "Стандарт"