Негативното отношение към циганите не е индивидуално или повлияно само от лични преживявания, а е групово и принципно, коментират те.
Нагласите спрямо ромите не се различават съществено в различните групи на обществото, като хората с по-благоприятно житейско положение дори са по-отчуждени спрямо циганите, съобщава Дарик.
Нагласите остават далече от крайности, но будят тревога. В обществените очи политиците имат явна вина за проблемите с циганските общности, отбелязват социолозите.
Казусите около Гърмен и Орландовци са дали определено отражение върху резултатите, но дори в по-спокойна обстановка данните едва ли ще бъдат чувствително различни, смятат от "Галъп интернешънъл".
Те са задали редица експериментални въпроси, които да породят най-общи хипотези. Например анкетираните са били помолени да си представят, че партията, която подкрепят, издигне в техния район компетентен и честен кандидат, който е ром. 18% твърдят, че биха гласували за него, а 70% - че не биха.
Социолозите са проверили и други варианти, сред които ром да е ръководител, началник на полицейско управление, вицепрезидент. Във всички варианти близо 20% биха приели, докато около 70% остават на обратното мнение. Според тях още по-изразени са отрицателните нагласи в личната сфера. На въпроса биха ли се оженили за ром само 9% отговарят положително, а 85% - отрицателно.
Отношението към ромите не се влияе видимо от степента на образование. Висшистите не са по-толерантни в сравнение с тези със средно образование. Отрицателното отношение изглежда дори още по-значимо в по-големите населени места. Именно в големите населени места циганските общности живеят в гета и това събужда неприязън. Партийните различия също не влияят съществено върху нагласите.
20% от запитаните заявяват, че лично са пострадали от роми, 77% - че не са. Близо половината от интервюираните пък твърдят, че имат познати роми, с които са в нормални, добри отношения. При хората с по-високо образование този процент е по-нисък.
Към началото на юли, около ситуацията в Гърмен и Орландовци, 34% са намирали сериозна заплаха за етническия етническия мир в България, а 47% - не. Тествано е и отношението към различни твърдения. 39% са съгласни с твърдението, че ромите са най-големият проблем на България, 50% са на обратното мнение.
Според социолозите това число вероятно се дължи на факта, че към момента на изследването тези теми са били във фокуса на общественото внимание. Твърдението, че големите престъпления в държавата се извършват всъщност от българи, а не от роми, се подкрепя от над половината интервюирани, а 24% не са съгласни.
Това според социолозите показва, че, въпреки общите негативни нагласи към ромите, все пак масовото съзнание не преувеличава проблема. Те отбелязват, че мнозинството не изпада в крайности и е наясно с общите принципи на толерантност. 64% приемат твърдението, че "задължение на българското мнозинство е да осигурява равнопоставеност на всички малцинствени групи", а 22% са на обратното мнение.
Над 60% от хората споделят мнението, че ромите не могат да се интегрират дори и при усилия от страна на държавата Над половината споделят мнението, че политиците нарочно предизвикват проблемите между българи и роми, а 27% не са съгласни с това твърдение. Данните показват, че проблемът с циганите се преплита с традиционното недоверие към елита, коментират от "Галъп".
75% от запитаните са съгласни с твърдението "Циганите са оставени да си мислят, че имат само права", 13% са на обратното мнение. Социолозите отбелязват като щрих и общото убеждение в неефективността на различните програми за интеграция. 25% се съгласяват с твърдението "най-добре би било всички цигани да бъдат изгонени от България", 57% са на обратното мнение.
21% пък се съгласяват, че отношението към циганите у нас е несправедливо. 62% са на обратното мнение.