Собственик на жилище за следващите 10 века? Български инвеститор обясни как се купува имот в Лондон със срок до 999 години

Една от най-големите изненади за българите, които проучват възможностите за инвестиции в недвижими имоти във Великобритания, е сблъсъкът с т.нар. leasehold система. Това е специфичен модел на дългосрочно право на ползване, който за средностатистическия купувач у нас звучи почти абсурдно. Докато в България притежанието на жилище традиционно се свързва с пълна и безсрочна собственост, на Острова, и особено в мегаполис като Лондон, правилата са съвсем различни. Там почти всички апартаменти и голяма част от къщите се продават именно по тази схема. При нея купувачът не придобива земята или самата сграда в пълния смисъл на думата, а реално купува правото да обитава имота за точно определен период от време.

Инвеститорът Иван Иванов споделя в подкаста "Квадратни метри", че тази концепция е истински шок за хората с балканско мислене. Той самият признава, че не е могъл да си представи подобна система, когато се е сблъскал с нея за първи път. На практика обаче сроковете за ползване често са изключително дълги.

При новите жилищни комплекси в британската столица те масово стартират от 250 години, а в по-специфични случаи достигат и до внушителните 999 години. В очите на купувачите тези цифри изглеждат като вечност, тъй като гарантират, че не само те, но и няколко поколения техни наследници ще могат да ползват жилището. Самият Иванов допълва, че след няколко века е напълно възможно самата сграда вече да не съществува физически, поради което тези срокове психологически се възприемат от пазара като почти неограничени.

Корените на тази правна рамка са дълбоко исторически и ни връщат директно във феодалната епоха. По онова време основното мерило за богатство и власт е било притежанието на земя. Големите аристократични фамилии са концентрирали в ръцете си огромни територии, които са отдавали под аренда на фермери и работници. За разлика от Франция, където избухва революция и се случва радикален "рестарт“ на собствеността, Великобритания никога не преминава през подобно насилствено преразпределение.

Старата структура просто се адаптира към модерната икономика и оцелява до наши дни. Единствената разлика в модерната епоха е, че наред с благородниците, собственици на огромни и ключови парцели в централните части на Лондон днес са и мощни инвестиционни фондове, както и мащабни строителни компании.

Системата обаче крие сериозни подводни камъни и финансови тежести за незапознатите. На първо място, британското законодателство предвижда сериозен данък наследство, който при по-скъпите имоти може да достигне до 40 на сто от стойността им. Това превръща предаването на семейното богатство между поколенията в изключително скъпо начинание. Наред с това, традицията изисква притежателите на leasehold имоти да плащат и годишна такса за ползване на земята към нейния фактически собственик. Въпреки че последните законодателни реформи ограничиха тази практика за новото строителство, при по-стария сграден фонд това задължение все още е в сила и тежи на бюджетите.

Иван Иванов илюстрира парадоксите на този пазар с пример от най-скъпите райони на Лондон, където огромни терени се държат от фамилията на херцога на Уестминстър. Там се стига до ситуации, в които клиент купува луксозен апартамент за над 10 милиона паунда, но реално придобива право на ползване за оставащи едва 30 или 50 години. Това означава, че срокът на договора може да изтече още в рамките на живота на самия купувач. Макар че правото на ползване може да бъде удължено, процедурата крие уловка. Ако до края на договора остават векове, подновяването е сравнително евтино.

Ако обаче оставащият период е кратък, цената за удължаване скача драстично и може да погълне огромна част от пазарната стойност на жилището. Това показва, че макар купуването на имот в Лондон да изглежда като престижна инвестиция, британската реалност изисква пълно пренастройване на представата за това какво всъщност означава думата "собственост“.