Смята се, че панелките са еднакви и че са съветско изобретение. Това обаче не е вярно

След 1945 г. започва засилена индустриализация на България, при която големи групи от хора се преместват от селата в близките големи градове. Увеличеното население се нуждае от жилища, а традиционният строителен метод за 5-6-етажни монолитни сгради не е достатъчно бърз. Затова държавата и научните звена се замислят за ускорен и изпитан способ, който да използват. Обикновено се мисли, че панелното строителство идва у нас от СССР и е съветско изобретение. Това не е вярно, разказва Антон Юруш в статия, публикувана в изданието Fibank News.

Първите сгради, изпълнени с предварително произведени панелни елементи, са в квартала-градина Форест Хилс Гардънс, построен през 1909-12 г. в нюйоркското предградие Куинс за т.н. горна част на средната класа. Друг известен панелен квартал е берлинският SplanemannSiedlung (1926-30). Тези “панелки" са доста по-различни от познатите ни. Те приличат повече на нашите стари кооперации, дори си имат и класическите остри покриви с тавански помещения под тях.

Строителните панели представляват оплетка от арматурно желязо и отгоре залят бетон. Те имат различни функции и видове – подови, стенни, фасадни (последните нямат носеща функция). Произвеждат се в т.н. домостроителни комбинати (над 30 в цяла България) и се извозват до строежа с панеловоз. Повдигат се с кранове и се сглобяват чрез заваряване на издадените от панела стоманени елементи с тези на другите панели. Сетне местата на допир се запълват с различни бетонни разтвори, а отгоре се уплътняват херметически с еластичен материал.

Смята се също, че панелките са еднакви. Това също не е вярно. Панелните блокове се различават по серии – т.н. номенклатури. Всички блокове в една номенклатура са еднакви, но не и номенклатурите помежду си. Понякога за различните градове се разработват отделни номенклатури. Всяка нова номенклатура подобрява разпределението на площите в блока.

А след 1983 г. земетръсната осигуреност е вече не просто чудесна, а отлична. Панелните жилища за пръв път предлагат и отделни, непреходни помещения... и течаща топла вода на много крайградски села, превърнати в квартали.

През 1957 г. в България са произведени първите панели, а през 1958 г. в София е издигната опитна 4-етажна сграда. Можем да я видим и сега на ул. Найчо Цанов № 66. Било е голямо събитие. След няколко години опитно строителство е разработена и първата масова номенклатура на име Бс-2-63. Тези сгради (1963-8 г.) имат ширина на помещенията 3,6 м, леко скосен покрив и балкони-лоджии (Дружба І, Свобода). Липсва асансьор. От 1964 г. в действие влиза Бс-2-64 с асансьор от завода в Гара Искър, най-много 8 етажа и обикновени балкони (Младост І напр.).

От 1968 г. строят и леко променената Бс-VІІІ-Сф (Красна поляна, Света Троица...). За пръв път се явява голям 2,80 х 1,80 м прозорец на хола, а фасадата е с блещукаща мозайка. Сетне идва и новият модел блокове Бс-69-Сф, който е и най-масовият у нас. Пример в София са всички райони на Люлин. Бс-69-Сф има няколко варианта, които се изпълняват паралелно. Тези сгради са по-дълбоки, което позволява холът да е дълъг до 6,3 м (той е 6,45, но 15 см “падат" за междупанелните връзки). Връщат се и лоджиите.

След 1977 г. етажите стигат 9 (Надежда ІІІ и ІV). При варианта от 1983 г. са въведени търговски площи в партерите (Обеля І напр.). За да е по-разнообразен изгледът, фасадните плочи на балконите имат различни решетки и се боядисват оранжеви или сини.

Въведени са и “тухлопанелни" фасади – панелът им се състои от тухли, съединени със стоманени прътове и уплътнени с разтвори. От 1987 г. въвеждат и Бс-69- Сф-БП-87. Там, пак за да се раздвижи фасадата, тя се сдобива с някои обемни елементи в полушестоъгълна форма (Люлин VІІ, VІІІ и ІХ). Всички тези варианти на Бс-69-Сф се изпълняват в цяла България чак до самия край на масовото панелно строителство през 1994 г.

В България отношението към панелните квартали е доста противоречиво. Но едва ли за това е отговорна строителната технология. Животът и образът на един квартал далеч не зависят само от типа сгради. Анализът е дълъг и факторите много, но непременно трябва да откроим човешкия. Битовата култура на обитателите ще направи един квартал добро или лошо място за живеене.