Смята се, че панелките са еднакви и че са съветско изобретение. Това обаче не е вярно

Автор: Екип Plovdiv24.bg
Коментари (5)
12:26 / 14.03.2024
19921
След 1945 г. започва засилена индустриализация на България, при която големи групи от хора се преместват от селата в близките големи градове. Увеличеното население се нуждае от жилища, а традиционният строителен метод за 5-6-етажни монолитни сгради не е достатъчно бърз. Затова държавата и научните звена се замислят за ускорен и изпитан способ, който да използват. Обикновено се мисли, че панелното строителство идва у нас от СССР и е съветско изобретение. Това не е вярно, разказва Антон Юруш в статия, публикувана в изданието Fibank News.

Първите сгради, изпълнени с предварително произведени панелни елементи, са в квартала-градина Форест Хилс Гардънс, построен през 1909-12 г. в нюйоркското предградие Куинс за т.н. горна част на средната класа. Друг известен панелен квартал е берлинският SplanemannSiedlung (1926-30). Тези “панелки" са доста по-различни от познатите ни. Те приличат повече на нашите стари кооперации, дори си имат и класическите остри покриви с тавански помещения под тях.

Строителните панели представляват оплетка от арматурно желязо и отгоре залят бетон. Те имат различни функции и видове – подови, стенни, фасадни (последните нямат носеща функция). Произвеждат се в т.н. домостроителни комбинати (над 30 в цяла България) и се извозват до строежа с панеловоз. Повдигат се с кранове и се сглобяват чрез заваряване на издадените от панела стоманени елементи с тези на другите панели. Сетне местата на допир се запълват с различни бетонни разтвори, а отгоре се уплътняват херметически с еластичен материал.

Смята се също, че панелките са еднакви. Това също не е вярно. Панелните блокове се различават по серии – т.н. номенклатури. Всички блокове в една номенклатура са еднакви, но не и номенклатурите помежду си. Понякога за различните градове се разработват отделни номенклатури. Всяка нова номенклатура подобрява разпределението на площите в блока.

А след 1983 г. земетръсната осигуреност е вече не просто чудесна, а отлична. Панелните жилища за пръв път предлагат и отделни, непреходни помещения... и течаща топла вода на много крайградски села, превърнати в квартали.

През 1957 г. в България са произведени първите панели, а през 1958 г. в София е издигната опитна 4-етажна сграда. Можем да я видим и сега на ул. Найчо Цанов № 66. Било е голямо събитие. След няколко години опитно строителство е разработена и първата масова номенклатура на име Бс-2-63. Тези сгради (1963-8 г.) имат ширина на помещенията 3,6 м, леко скосен покрив и балкони-лоджии (Дружба І, Свобода). Липсва асансьор. От 1964 г. в действие влиза Бс-2-64 с асансьор от завода в Гара Искър, най-много 8 етажа и обикновени балкони (Младост І напр.).

От 1968 г. строят и леко променената Бс-VІІІ-Сф (Красна поляна, Света Троица...). За пръв път се явява голям 2,80 х 1,80 м прозорец на хола, а фасадата е с блещукаща мозайка. Сетне идва и новият модел блокове Бс-69-Сф, който е и най-масовият у нас. Пример в София са всички райони на Люлин. Бс-69-Сф има няколко варианта, които се изпълняват паралелно. Тези сгради са по-дълбоки, което позволява холът да е дълъг до 6,3 м (той е 6,45, но 15 см “падат" за междупанелните връзки). Връщат се и лоджиите.

След 1977 г. етажите стигат 9 (Надежда ІІІ и ІV). При варианта от 1983 г. са въведени търговски площи в партерите (Обеля І напр.). За да е по-разнообразен изгледът, фасадните плочи на балконите имат различни решетки и се боядисват оранжеви или сини.

Въведени са и “тухлопанелни" фасади – панелът им се състои от тухли, съединени със стоманени прътове и уплътнени с разтвори. От 1987 г. въвеждат и Бс-69- Сф-БП-87. Там, пак за да се раздвижи фасадата, тя се сдобива с някои обемни елементи в полушестоъгълна форма (Люлин VІІ, VІІІ и ІХ). Всички тези варианти на Бс-69-Сф се изпълняват в цяла България чак до самия край на масовото панелно строителство през 1994 г.

В България отношението към панелните квартали е доста противоречиво. Но едва ли за това е отговорна строителната технология. Животът и образът на един квартал далеч не зависят само от типа сгради. Анализът е дълъг и факторите много, но непременно трябва да откроим човешкия. Битовата култура на обитателите ще направи един квартал добро или лошо място за живеене.

Виж коментарите (5)
Още новини от Национални новини:
И това доживяхме: КАТ няма да ни глобява за определени нарушения
Ще се сбъдне ли прогнозата за 50 лв. за килограм череши?
Златоград събира хиляди гости за двудневния празник на чевермето
Баща на загинало в катастрофа момиче: Седем години по-късно все о...
Напусна ни легендарен български музикант
НИМХ с подробна прогноза за следващата седмица


Виж още:


За връзка с нас:
тел.: 0700 45 024
novini@plovdiv24.bg

Екип

©2004 - 2018 Медия груп 24 ООД.
Plovdiv24.bg mobile - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Plovdiv24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени).