Симеон Сакскобургготски: Паркът "Врана" загива!

Печална констатация, че през последните години, поддръжката, съхранението и развитието на "Врана" на парковата архитектура клони към нула. Това се казва в позиция на Симеон Сакскобургготски, разпространена от секретариата на семейството му във връзка с поддържането и съхранението на парка.

Уникални дървесни видове умират от липсата на грижи за тях. Изцяло липсва поливане, закъсняло обследване на здравния статус на дърветата, няма премахване на болните и мъртви дървета. Бръшлян е оставен да задушава всичко наред, което е ужасяващо доказателство за немарливостта на отговорните за поддържането и съхранението на парка. Сухи дървета разпространяват болести и застрашават и човешки животи. Това вече не е гора, а джунгла! Съвсем скоро едно дърво с много бръшлян по него, падна и без малко не уби човек, смазвайки автомобила му и причинявайки още по-голяма катастрофа на бул.“Цариградско шосе". А има още стотици подобни, които всеки един момент могат да причинят непоправими щети.  Чия ще е отговорността, ако не дай си Боже има и смъртен случай?

Безхаберие, липса на умения или умишлено се унищожава този природен рай?

Държавата даде милиони левове хонорари и води дела за собствеността на парка и го отне от Столична община, но вече повече от година не желае и не полага никакви  професионални грижи. Общината се оправдава, че парка вече не е техен и не правят нищо! Питаме се, ако никой не е собственик на парка, кой прибира парите от входни такси?

Едно срамно поведение.

На 4 юни 1998 г. Конституционният съд на Република България взема единодушно решение за обявяване закона за конфискация на личните имоти на Царското семейство за противоконституционен. През 2001 г. Цар Симеон и Княгиня Мария Луиза даряват парка на Столична община – 990 декара. Кметът Стефан Софиянски благодари сърдечно за този огромен жест и се ангажира условията на дарението да бъдат спазвани.  Съгласно волята на дарителите СО се задължава да се грижи за парка като естествен природонаучен музей и да определи реда за посещения на гражданите в него.

През 2013 г. СО решава да закрие съществуващото Общинско предприятие “Парк-музей Врана" и да предаде парка към "Паркове и градски градини“ като по този начин се унищожава автономността на 120-годишния парк, което неминуемо се отразява и на неговото днешно силно окаяно състояние.

Грижите, които Столична община полага са единствено в една незначителна част от целия парк, при това без оглед на съществуващите десетилетия традиции и практики, съхранени дори и след одържавяването на собствеността през 1947 г. Особено пред 70-те и 80-те години, паркът е в едно превъзходно състояние. Поддръжката е на най-високо ниво.

В тази връзка е необходимо привличането на специалисти от целия кръг на ботаническата наука и ладшафтното инженерство, благодарение на които паркът на Двореца “Врана" да съхрани своето значение за консервационно значими видове от българската, балканска и световна флора, като има условия да бъде обогатявана и може да се използва за научноизследователски и образователни цели.

При правилно поддържане и грижи, както и системни еколого-биологични изследвания и наблюдение, паркът може да бъде източник на генетичен материал за използване на адаптираните екзотични видове. Днес, единствените "грижи" които се полагат са косене на трева и събиране на шума!

Организирането на паркообразователни дейности изисква не само добро административно управление и ланшафтно строителство, но и наличието на подготвени служители, екскурзоводи в областта на ботаниката и екологията.

Подобен друг парк не само в България, но и в Югоизточна Европа не съществува. И вместо да бъде ценен, пазен, развиван, той е оставен да се превърне в една непроходима, болна и опасна джунгла. Ако липсва капацитет на управляващите ни да се грижат за него, то не е особено сложно да видят как се грижат други държави за подобни паркове. Побратимяването на паркове, подобно на градското е практика, която би спомогнала за доброто развитие на парка. Да се привлекат специалисти, които разбират от парково изкуство и поддръжка, а не се оправдават с административни пречки или "модерни" тенденции.