Ранимо нещо е човешката психика. Нашите преди много години ме научиха да си нося техни снимки в портмонето. И винаги, когато ми дойде някаква подобна болна идея, да отварям портфейла и да ги гледам. И да си дам сметка, разбира се, за това колко много мъка ще им причиня. После добавих снимки и на децата. И така всеки път си намирам причина да не мисля за най-лошото. Самоубийство даже и при тежка болест не мога да толерирам. Жалко за жената. Каквото и да е преживяла, всичко е останало зад нея. Да почива в мир.