В нея са включени 55 държави и България е на 45-о място. Понеже индексът се използва от 2012 г. насам, когато използва данни от 2009 г., в класацията се вижда, че за 5 години българското здравеопазване е слязло надолу в списъка.
Фактически става дума за стагнация, понеже през 2009 г. България е била на 43-о място. Либия, където от 2011 г. бушува гражданска война, за този период е слязла от 12 на 46, т.е. срив с 34 позиции.
В приложената методология основна тежест (60%) е дадена на продължителността на живота. Следват относителните (30%) и абсолютните (10%) разходи за здравеопазване.
Под относителни се разбират всички разходи за здравната система като дял от БВП, а под абсолютни - цялата сума, която се отделя на глава от населението от тези разходи за здравеопазване.
За индекса като здравни грижи са приети всички дейности на превантивните и терапевтичните медицински услуги, семейно планиране, здравословно хранене и спешна медицинска помощ.
В този смисъл според авторите на индекса големите разходи не са решаващи за ефективността. САЩ например отделят по 9400 долара на човек и над 17% от БВП за здравеопазване, но са с по-ниска ефективност от България или Сърбия.
Макар приблизително същите разходи на глава от населението да дават и в Швейцария или Норвегия, алпийската страна е на 14-о място, а скандинавската - на 20, и делът от БВП е в рамките на 9-11%.
САЩ са 50-и от 55 държави. След американците са само Йордания, Колумбия, Азербайджан, Бразилия и Русия.
Хонконг и Сингапур остават с най-ефективните системи за здравеопазване и авторите обясняват, че това все пак са страни с по-малко население и не толкова разнообразен етнически състав, силна роля на правителството в регулирането и предоставянето на здравни услуги. Там на човек се падат годишно по около 2400 долара, а продължителността на живота е около 83 години.
Вероятно именно тежестта в индекса на елемента "Продължителност на живота" определя и мястото на България, тъй като по официални данни тя е средно почти 75 години.