Парламентът прие да стартира процедурата по разглеждането на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, предаде репортер на
"Фокус". Това се случи със 161 гласа "за", 57 гласа "против" и нито един с "въздържал се".
Вносителите на законопроекта са парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Той бе представен на пленарната зала от съпредседателя на "Продължаваме промяната - Демократична България"
Христо Иванов.
Парламентът прие да разгледа текстовете със 161 гласа "за", което означава, че промените ще се гледат по "бавната процедура". Народните представители ще трябва да разгледат законопроекта на първо четене в срок от два до пет месеца.
Според приетите правила депутатите ще могат да правя редакционни поправки единствено между първо и второ четене. По време на второто четене на законопроекта ще се гласува всяка разпоредба поотделно. Третото гласуване на законопроекта ще бъде принципно, всички текстове в цялост.
Първоначалните заявки на лидерите на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС са промените да бъдат приети окончателно до края на календарната година.
Какви са промените?Промените в Конституцията са разделени на няколко основни части. Те късаят промени в съдебната власт и извършването на т.нар. "съдебна реформа“, промяна в института на служебното правителство, даването на право за гласуване на хора с двойно гражданство и смяната на националния празник на страната.
Промените в съдебната властВ проектозакона се предвижда в частта за съдебната власт Висшият съдебен съвет да бъде разделен на два органа – Съдийски съвет и Прокурорски съвет.
Първият орган трябва да се състои от 15 членове, сред които председателите на ВКС и ВАС, петима трябва да бъдат избирани от депутатите, а останалите 8 от съдиите.
Вторият орган трябва да се състои от 10 членове, сред които и главният прокурор на страната, шестима от членовете трябва да бъдат избирани от парламента, двама от прокурорите и един от следователите. Прокурорският съвет се предвижда да бъде оглавяван от министъра на правосъдието, но без да има право на глас в него.
Другата огромна промяна е свързана в института на главния прокурор. От ПП-ДБ дълго време обсъждаха дали изобщо да не отпадне фигурата на обвинител номер едно, в крайна сметка бе решено тя да се запази, но с основни промени. Така главният прокурор би следвало да има до два мандата по 5 години, а в същото време му се отнема правото да осъществява надзор за законност и методическо ръководство на прокуратурите.
Промените в служебния кабинетИнститута на служебния кабинет дълго време бе сред най-обсъжданите теми в публичното пространство. В последните две години България изживя управлението на четири служебни правителства, а последното на Гълъб Донев постави рекорд за най-дълго управлявало такова.
Вносителите предлагат президентът да може да назначава за служебен министър-председател ръководителите на три от основните институции в страната – председателят на Народното събрание, председателят на Конституционния съд или управителят на БНБ.
Освен това се предлага парламентът да не бива разпускан, а да продължава своята законодателна дейност до конституирането на новия.
Смяната на националния празникОт ПП-ДБ предлагаха 3 март да не бъде националния празник на страната, а вместо него 24 май да се превърне в такъв. Тази тема предизвика множество спорове през последните месеци, а преди седмица от ГЕРБ-СДС заявиха, че няма да подкрепят това предложение.
Днес лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов препотвърди своята позиция, а Делян Пеевски също каза, че ДПС няма да подкрепи това предложение, тъй като то не получава нужната парламентарна подкрепа.
Дебатите
Атнас Атанасов заяви, че когато човек иска да свърши една работа, намира начин, а когато не иска, намира причини. Той поясни, че разделението на властите означава "относителна самостоятелност и взаимен контрол“, цитирайки френския философ Монтескьо.
"Това, което е предложено и внесено като законопроект, е рамка, върху която трябва да дискутираме и впоследствие на следващото четене да обсъдим конкретно кое ще бъде прието от мнозинството“, заяви Атанасов.
Никола Минчев се обърна към
Корнелия Нинова, заявявайки, че погрешно е разбрала акцентите от законопроекта. Той каза, че на първо място стоят промените в съдебната власт. Според него с настоящите изменения се въвежда върховенство на правото.
Христо Иванов заяви, че България трябва да гарантира общ стандарт на правосъдие съизмерим с този на всичко останали държави-членки на Европейския съюз.
"Това е нашата Европа. България е Европа и Европа е България и нямаме право да отстъпваме от тази позиция“, категоричен бе
Христо Иванов.
Корнелия Нинова отговори на представителите на ПП-ДБ с риторичния въпрос: "Нали вие си избрахте Сарафов?“
"Търсете си причината при вас, критикувате себе си за това, което направихте“.
Според нея основата на законопроекта е негодна, а това саботира възможността за приемането на качествен законопроект.
Гроздан Караджов от "Има такъв народ“ също бе критичен към предлаганите промени. Според него във всеки един аспект от предлаганите промени има "недъзи“.
"51 страници, които изчетоха колегата Чолаков и колегата Минчев, са изпъстрени с критика на абсолютно всички компетентни страни“, заяви Караджов.
Според Радостин Василев промените в Конституцията се предлагат в нарушение на законите на страната.
"Възраждане“ бяха също критични към текстове за реформа на Коснтитуцията. Те осъдиха предложените промени, с които се дава възможност за хора с двойно гражданство да заемат ключови политически постове в страната. Според Цончо Ганев ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ нямат легитимност да предлагат тези реформи.
Хамид Хамид от ДПС заяви, че в последните години най-честият въпрос, отправян от избирателите, е бил "Кога ще се случи съдебната реформа?“. Именно затова ДПС е внесъл законопроекта си за реформа на Конституцията, в частта за съдебната власт, през миналата година, но той тогава не събра нужната подкрепа.
Той определи като "основателни“ критиките на научните експерти: "Основателни са голяма част от критиките на научната общност и много внимателно ще прецизираме онези текстове, за които има съмнения, че навлизат в компетенциите на Велико Народно събрание“.
По думите му част от предложенията са спорни и затова ще ги прецизира или изобщо няма да ги подкрепи.
Радомир Чолаков обясни, че темата за Конституцията стои близо 15 години отворена. Според него тя трябва да бъде затворена.
"В последните години много разхвърлихме камъните. В момента сме разхвърлили образно казано камъните на Конституцията. Имаме няколко месеца да ги съберем или наистина да има лоши последствия за страната“, заяви Чолаков.
Той определи като позитивни критиките, които институциите и експертите са изказали в Комисията по конституционни въпроси.
"Хубаво беше да се чуят критиките, защото в цялата тази дискусия в момента, изкристализира това, което е възможно да направим. А това, което е възможно да направим, ще постигне целта, за която говори
Христо Иванов“, каза Чолаков.
Председателят на Комисията по конституционни въпроси обясни, че ГЕРБ стои зад две от предложенията в проекта за промени – това за неприкъсваемостта на работата на парламента и за инспектората към ВСС. Той каза, че се отчитат всички забележки и те ще бъдат коригирани.
"Няма да има извиване на ръце. "Сглобката“ няма да пострада заради Конституцията“, категоричен бе той.
Той прочете на западноевропейски и български експерти по конституционно право, за да направи сравнение по становищата им. По думите му има 21 становища от българските експерти, които са били категорично "против“ разделянето на ВСС, въпреки че Венецианската комисия го изисква.
"Г-н министър, комуникирайте с Венецианската комисия, че имаме конституционни лимити, които не ни позволяват. Нека да не се сърдят, да не обвиняват България. Нашият Конституционен съд, нашите експерти, нашата правна общност казват, че има неща, които не могат да се случат“, заяви Чолаков в обръщение към
Атанас Славов.
Той подчерта, че ще се намери начин да бъде реформиран института на Висшия съдебен съвет, но това трябва да се случи чрез диалог и обсъждане.
Тома Биков определи Конституцията от 1991 година като най-добрата възможна. Той апелира да не се дават оценки за ефективността на основния закон, след като той работи и е работил през множество кризи.