Проф. Александрова: Очаква се одобрението на нови ваксини у нас

Вирусологът проф. Радостина Александрова в интервю за предаването "България, Европа и Светът на фокус" на Радио "Фокус"

Проф. Александрова, въпросът ми към вас е продължава ли КОВИД да бъде фактор в нашия живот?  

КОВИД продължава да присъства в нашия живот. Виждаме, че неговият причинител е с нас, очевидно ще остане с нас. А доколко важен фактор ще бъде вече зависи от това доколко и как ние сме се научили да го контролираме. Защото освен КОВИД има и огромен брой други инфекциозни и неинфекциозни заболявания, с които ние живеем не само от десетилетия, в рамките на нашия живот. Светът живее в продължение на столетия и хилядолетия. Така че ние не бива да допускаме те да бъдат решаващ фактор в нашия живот. Напротив, трябва да успяваме да ги държим под контрол – нещо, което трябва да се случи и се случва и с КОВИД.  

Т.е. ние се научихме, така ли, за тези 3 години?  

Аз вярвам, че вече 3 години от началото на 2020 година, лично аз вярвам, че ние разбрахме, че не сме самички на планетата Земя, че заедно с нас има и много други живи същества, и че ние живеем и в не просто в съседство, ние сме потопени в един микросвят. И въпреки, че неговите обитатели са невидими не само с просто око, а понякога не можем да ги видим дори и със светлинен микроскоп, а само с електронен, те могат много сериозно да се намесят и се намесват в нашето ежедневие. И ако досега няма човек, който да не е пазил леглото поне няколко дни по време на някоя грипна епидемия, всички си спомняме как сме имали температура, компреси на гърлото и т.н.  

Сега видяхме, че един нов вирус, който все още не е познат на нашата имунна система, и който се разпространява успешно от човек на човек, може да блокира буквално целия свят.  

Но е познат от миналото, както казахте вие.  

Коронавирусите  като такива до началото на нашия век бяха едни много скучни вируси. Лично аз като студентка горещо се надявах да не ми се паднат на изпита, защото исках да покажа пълния потенциал на това, което съм научила, при коронавирусите нямаше нищо интересно. Вирусите, които предизвикват заболявания при животните, при хората имаше два познати вируса по това време, те предизвикваха леки настинки, въобще пълна скука. Аз си мечтаех да ми се падне нещо, което да предизвиква драматични заболявания, въобще аз и моите колеги, които специализирахме вирусология си мечтаехме за една драматична ситуация, в която човечеството да е изправено на ръба на гибелта, както се казва, и ние съответно да го спасяваме. Бяхме вдъхновени от книги, от филми.

Когато това се случи в реалния живот, видяхме, че един вирус може да предизвика пандемия, видяхме какви са последствията от нея, просто се сетихме колко различно е да стоиш в къщи, в уюта на дома си, в креслото, да четеш книжка, да гледаш филм, и колко е различно, ако си реален участник в него. Но да, ако се върнем на въпроса ви, правени бяха такива проучвания за това в миналото срещало ли се е човечеството с коронавируси, дали те са оставали своя генетичен отпечатък върху нашите съвременници. Всъщност, да, оказа се, че има такова проучване, основно хора от азиатския регион бяха включени в него.

Оказа се, че е имало може би една доста дълга епидемия от 10-20 хиляди години, това преди доста време се е случило, тогава не е имало лекарства, не е имало ваксини, хората са се справяли всеки сам, кой както може. Така че хората, които са имали очевидно някакво предимство на имунна система да оцеляват, те са имали по-голям шанс да се справят с тези инфекции, да остават потомство. И в крайна сметка се оказва, че до нашия геном днес са достигнали точно такива селектирани по онова време гени, които вероятно в една или друга степен ни помагат дори и сега, при сегашната пандемия. Знаем, че дори хора, които са на една съща възраст, в едно също изходно състояние по различен начин понасят КОВИД. Много фактори имат значение, в това число и генетичните.  

Така е, да. А представяте ли си сега да трябваше да ви се пада някоя тема за изпит и какво щяхте да си помислите за КОВИД, ако знаете всъщност какво преживяхме вече, като имате предвид това? Какво щяхте да си мислите?  

Честно казано аз мисля, че тази пандемия беше един голям урок за всички нас. Между другото преди 100 години пандемията с Испанския грип да речем, тя също се е появила в момент, в който светът е отбелязал много съществен напредък в областта на науката, на технологиите. Да, ние сега, просто виждам усмивките на лицата на слушателите, но да, за онова време наистина крачките са били много сериозно напред. Така че явно и тогава доста сме си били повярвали. И изведнъж се случва нещо, един шамар, който ни нанася природата, и се връщаме в реалностите. Може би и сега се случи нещо такова – трябваше някой да ни напомни, а кой друг, ако не природата, че трябва да бъдем по-внимателни и по-смирени в отношението си към нея, към другите живи същества. Доста уроци ни даде тази пандемия. И аз горещо се надявам да сме ги разбрали, да сме ги научили и да ги сме запомнили.  

Наистина дано да сме научили тези уроци. Проф. Александрова, знаете, че България е противник за продължаващите квоти за ваксини и на 14 март ще прекратим договора с "Пфайзер“. Как ще се отрази това на страната ни? Какво е вашето мнение?  

Аз се надявам горещо, че този отказ ще бъде направен достатъчно гъвкаво и дипломатично, така че да не си затворим вратичката за получаване на по-нататък на ваксини, просто защото тази страница няма как да я затворим, КОВИД остава с нас, нищо чудно подобно на грипа и тук да се налага ежегодно да бъде актуализирана ваксинацията, особено при рисковите групи хора. Освен това предстои поява на комбинирани ваксини за грип и КОВИД, предстои усъвършенстване на ваксината срещу КОВИД, върху което много сериозно се работи с цел да се повиши както спектърът на вариантите, и въобще на коронавирусите, срещу които осигурява защита, също и ефективността по отношение на предотвратяване на инфекцията. Така че да, надявам се, че всички ние ще имаме достъп до ваксини и в бъдеще.  

Ето и за днес статистиката, която преди вие да дойдете в студиото аз прочетох на нашите слушатели, имаме 66 дози поставени ваксини за денонощието. Какво ще кажете на нашите слушатели днес за ваксините? Работи ли се в посока за тяхната оптимизация и подобряването им?  

Данните, които знаем към момента, че тези актуализирани бивалентни ваксини повишават ефективността, поставени като бустерна доза например, с 35% в сравнение с моновалентните. И по този начин от 25 стига до 62% ефективността за предотвратяване на тежко боледуване, хоспитализация и съответно смъртен изход. Може би 62% не звучи чак толкова много на слушателите, но реално такава е защитата, която осигуряват и противогрипните ваксини, между 40 и 60%. И това е най-доброто, с което разполагаме. Дори то не може да намали риска от тежко боледуване, това никак не е малко.

А иначе само да поясним, че поне две причини има, поради които не можем да постигнем този успех, към който всички се стремим – те са заложени в самия вирус. Разбира се, че това е и неговата променливост е едното, второто нещо това е, че е сравнително кратък е инкубационният период, все пак е нужно време, за да може имунната памет, която е създадена от ваксинацията, да може да се самосезира и да се активира, и да се включи. И също така да не забравяме, че тя се поставя мускулно, а в същото време така трябва защитата трябва да бъде много активна на мястото, където е входната врата, и затова се работи в посока и към такива ваксини.

И само за сравнение, ето виждате, да речем при Маймунската шарка дори хора, които вече са били в контакт с инфектирани и вероятно вече са инфектирани, дори при тях да се постави ваксина, тя също би могла да предотврати заболяването, но това е един съвсем вирус, ДНК съдържащ, с много по-дълъг инкубационен период до 3 седмици. Така че да, това е най-доброто, с което до момента разполагаме. То е много полезно, особено за хората, които са в рисковите групи. И да, науката работи усилено върху усъвършенстването. Вече има такива ваксини за орално приложение и в Китай, и в Индия, мисля че и в Русия, чакат се резултатите от тях, и разбира се, се работи върху такива, които предстои евентуално да бъдат одобрени и за нас.  

Като споменахте науката, интересно ми е да разкажете на нашите слушатели с какви научни дейности се занимавате вие сега?  

Извън това, което правим в нашата обичайна работа в Института, едно от нещата, това е популяризиране на науката. Не бих искала хората да ме свързват единствено и само с КОВИД. Миналата година подготвихме една поредица от 10 видеа, посветени на историята на науката през ХХ век със списание "БГ наука“. Те могат да бъдат намерени в интернет и видени. В момента продължаваме с две нови поредици.

Едната е "Предизвикателствата пред медицината“. Там говорихме за раковите заболявания. А днес, сега точно отивам, за да запишем за редките болести. И също подготвяме един обучителен курс, отново с кратки видеа, ориентиран към млади учени, студенти, изследователи за това как да се подготвят резюмета, доклади, постери, статии, проекти и т.н. И лично аз смятам, че знанието няма смисъл, ако не бъде споделено с останалите. И като един дългогодишен преподавател съм готова да дам най-доброто от себе си в това отношение.