Половината българи вярват, че здравната ни система се е справила с кризата

Автор: Екип Plovdiv24.bg
Коментари (7)
17:18 / 13.09.2020
6797
Отношението на българите към здравната система е традиционно негативно, но все пак има регистрирана позитивна динамика за срок по-малко от една година. Това сочат данните от национално представително социологическо проучване "Нагласи на българите към здравната система".

То е проведено сред 1005 респонденти през август 2020 г. от агенция "Тренд" по поръчка на инициативата "Задно за повече здраве", в която участват Български лекарски съюз (БЛС), Български фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

Според новото изследване, 63% от българите смятат, че здравната ни система се развива в негативна посока, а при предишното проучване от преди по-малко от година този процент е бил близо 70 на сто.

"Независимо, че и двете национално представителни допитвания сочат, че оценката на общественото мнение за здравната система в България е традиционно силно негативна, все пак има регистрирана позитивна динамика", констатира Димитър Ганев от социологическа агенция "Тренд". Според него, до голяма степен това се дължи на кризата около COVID-19, която показа по-скоро устойчивост на здравната ни система при сблъсъка с епидемията.

52% са на мнение, че българското здравеопазване се е справило с проблемите около COVID-19. Според 26% от запитаните системата ни не се е справила, а 22% не могат да преценят това.

"Кризата около COVID-19 фактически фокусира вниманието на всички българи към здравната система и как тя реагира на предизвикателството, като заключението е по-скоро позитивно и увеличава доверието в здравната ни система", коментира Димитър Ганев.

Според проучването, близо 40% от хората имат повече доверие в системата след епидемията, а за 32% това е причина за спад в доверието им. За 48% от българите здравеопазването ни не е подготвено за подобен род предизвикателство, а 73% са на мнение, че се нуждае категорично от допълнително финансиране, за да се справи.

Хората виждат основните проблеми на системата най-вече във високото доплащане за медицински услуги и липсата на медицински кадри. След това се нареждат проблемите с лошото състояние на болниците и високото доплащане за лекарства.

Според 47% от българите тези негативи се дължат най-вече на лошия контрол в системата, както и на недостатъчното финансиране, което посочват 23% от запитаните през август тази година. Подобни са отговорите през октомври м.г. - 45% са определили лошия контрол от страна на институциите и 29% липсата на необходимите за това средства.

Решенията за подобряването на качеството на здравните услуги у нас, българите виждат най-вече в по-високото финансиране на здравеопазването -12%, както и в увеличението на заплатите на медицинския персонал -11%.

89% от анкетираните заявяват, че според тях, здравеопазването трябва да се разглежда като инвестиция, а не като разход. Огромното мнозинство от гражданите са на мнение, че трябва да се отделят повече средства за здравеопазването, като това са посочили 86% от хората и през двете вълни на изследването.

Според 95% от запитаните през август тази година и октомври 2019 г. здравната ни система трябва да осигури и по-добър и навременен достъп до лекарства. 25% от участниците в проучването т.г. преценяват, че имат добър достъп до съвременни лекарства, но за 54 на сто от хората това не е така.

Подобна е преценката им и за възможността за използване на съвременни терапии. За 20% от анкетираните българите имат достъп до тях, а за 60 на сто те все още не са достъпни за пациентите у нас.

Парите, отделени за здравеопазване, трябва да се изразходват най-вече за подобряване на материалната база на болниците, за нови технологии/апартура, за заплащане на повече лекарства от държавата и за по-високи заплати на лекари и медицински сестри, според анкетираните.

Откъде да дойдат тези пари обаче? Категорично мнение е, че държавата трябва да вземе тези средства от приходите от акцизи за цигари и алкохол смятат 74 на сто, а не от повишаване на осигурителната тежест, което са посочили 10% или от въвеждане на допълнително здравно осигулянаве, което определят само 18% от интервюираните.

Виж коментарите (7)

Още по темата (17024):
09.04.2024 Лекар: Ако една майка откаже имунизация – това значи 4000 деца с възможност да се разболеят от коклюш
09.04.2024 Доц. Атанас Мангъров: Ваксините, които са в Националния имунизационен календар, да бъдат правени
08.04.2024 Проф. Ива Христова разясни за коклюша и стремглавото му разпространение
08.04.2024 Съдът оправда Костадин Костадинов
08.04.2024 Д-р Бацелова: Първите симптоми са като при лека настинка! Никакво
самолечение!
08.04.2024 Костадин Костадинов се изправя пред съда заради COVID-19
Още новини от Национални новини:
Блогър сезира редица институции за схема за 250 млн. лв.
Прокуратурата за обвинената във фалшификации Лена Бориславова
Обрат за освобождаването от такси за студентите
Застаряваме, но се раждат повече бебета
Кредитен консултант: Хората, които се замогват, търсят по-големи ...
Експерт: Ето кога коклюшът може да бъде коварен


Виж още:


За връзка с нас:
тел.: 0700 45 024
novini@plovdiv24.bg

Екип

©2004 - 2018 Медия груп 24 ООД.
Plovdiv24.bg mobile - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Plovdiv24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени).