Заедно със свои колеги учени той е провел изследване. С него доказва, че шест добавки в храните с Е и номер променят ДНК-то и могат да предизвикат онкологично или друго заболяване.Тревожното е, че въпросните опасни Е-та са разрешени. Те се крият в едни от най-вкусните храни и лакомства, към които залитат хлапетата.

"За да няма увреждане в ДНК, тези добавки трябва да са в концентрации от 10 до 100 пъти по-ниски от сега разрешените", обясни Милошев. Той не отхвърли възможността в някои от добавките да се налага и 1000 пъти по-ниска концентрация. Продължителната работа на учените е установила, че изключително вредни дори и в малко количества са оцветителите - индиго кармин, който се изписва на етикетите като Е 132, еритрозин, боядисващ храните в червено, познат под номер Е 127, и фаст грийн, известен с номера Е 143.

Опасният индиго кармин се съдържа в желета, конфитюри, какаови и шоколадови продукти, кокосово мляко, дъвки и др. Ерит­розинът пък може да се намери в на пръв поглед безопасните сушени и подсладени плодове, сладоледи и др. Фаст грийнът пък се съдържа в консервирани и бутилирани плодови сокове, нектари, туршии, сосове, полуготова паста, бира, вино, ликьор и др.

Гигантско количество от консерванта натриев нитрит (Е 250) има в колбасите, предупреди доц. Милошев. Той се съдържа още в хайвера и в готвени храни от риба и рибни продукти. Опасна добавка е и кoфеинът, който се крие в енергийните напитки, колата, чая и млечния шоколад.

Други опасни вещества като 4-аминоантрипирин (4-ААП) пък намират широко приложение във фармацевтичната промишленост. Един от изводите на генетиците е, че в клетката 4-ААP се модифицира по начин, който може да предизвика промяна на ДНК-то.

Учените споделиха и хипотезата, че увреждането може и да се предава наследствено. Тяхната цел е да изследват тази вероятност, както и други добавки в храните, които също могат да се окажат опасни. Затова обаче учените имат нужда от средства. Една от възможностите е финансиране от "Фонд научни изследвания". До момента от фонда не са заявили такава готовност. 

За резултатите от проучването си изследователите са уведомили няколко български министерства, агенции и комисии. Отговор по същество са получили само от Българската агенция по безопасност на храните. Тя от своя страна е сезирала европейските институции, защото националното ни законодателство зависи от това на ЕС.