ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
Обречени ли са стратегическите планове на провал?
Автор: Екип на Plovdiv24.bg 12:59 / 01.04.2020Коментари (0)432
©
Настоящата пауза в „нормалното“ функциониране на човечеството и Европейския съюз дава възможност да се преосмисли работата на институциите и създаването на политики. Битката с коронавируса изведе на преден план знанието и подхода, базиран на доказателства, като основа за вземането на решения. Това казва в свой анализ Емил Ерявец, професор по земеделска икономика в Словения.

Мярка Covid-19: Какви разходи може да покрива?

В момента имаме възможност да се преборим не само с коронавируса, но и с една друга болест – преобладаващия политически прагматизъм и политиките, базирани на интереси. Това важи и за самата Обща селскостопанска политика (ОСП).

Приемането на регламентите за бъдещата ОСП ще стане, когато приключат преговорите за Многогодишната финансова рамка (МФР). Преди кризата с коронавируса правителствата на страните членки се потрудиха сериозно върху своите стратегически планове. Те са най-голямата промяна в новата ОСП, която трябва да предложи една европейска земеделска политика с по-фокус върху околната среда и по-ясна логика на интервенциите. 

Преди да се стигне до финализиране на новия набор от реформи в земеделската политика, което вероятно ще се случи през есента или зимата, един простичък въпрос търси отговор: дали стратегическото планиране наистина дава възможност за по-ефикасна и ефективна земеделска политика? Или просто навлизаме в поредния набор от корекции на политиката, който цели да осигури колкото се може повече финансиране при минимална промяна на разпределянето му. 

Стратегическият подход на новата ОСП изисква повече рационалност, яснота, добро дефиниране на мерките. Дали това гарантира обаче по-добра земеделска политика, по-адаптирана към нуждите на съвременното общество?

В следващите редове проф. Ерявец разглежда условията за позитивна промяна в европейската земеделска политика, но и рисковете. Има опасения, че накрая ще получим квазистратегически планове, който само ще „облекат“ малко по-различно настоящите интересни в земеделската политика.

Първи риск: Слабо разбиране на ефекта от мерките и нуждите от технологична еволюция

Всяко стратегическо планиране започва от дефиниране на потребностите. Те се оценяват на ниво икономика – околна среда – общество. Тук се вземат предвид огромните различия между икономическа обстановка, природни условия, ролята на земеделието и условията в селските райони. Тази картина не е проста.

Проф. Ерявец казва още, че в много случаи източниците на данни по ключови въпроси (като приходите) е доказано, че са непълни и неадекватни. Същевременно има сериозен дефицит на методи, по-които хората, които вземат решения, решават и разбират актуалните ефекти и последствия от настоящата политика.

Да вземем за директните плащания, ключов елемент на земеделската политика, който ще продължи и занапред. Земеделската политика няма прост отговор дали тези плащания имат позитивен ефект. Дали подобряват приходите? Да, но за кои производители? Допринасят ли за съхранението на населението в селските райони и устойчивостта на селските структури? 

Липсата или лошото качество на източниците на информация е проблем за повечето конкретни цели, които новата ОСП дефинира.

Форум на високо ниво ще обсъжда стратегията за агрохранителната верига

Друго важно нещо при стратегическото планиране е нуждите да се трансформират в количествени цели (например увеличаване на доходите за определени групи производители, намаляване на замърсяването на подземните води, намаляване на загубата на природни видове, увеличаване на заетостта в провинцията). Но под натиска на групи от фермерски лобита върху хората, които взимат решения, ще ограничи качеството на стратегическото планиране, убеден е анализаторът.

Втори риск: Неточност на целите и неправилно преразпределение на активите

Земеделската политика в цял свят е богата на цели, които не са дефинирани достатъчно ясно. ОСП, казва проф. Емил Ерявец, никога не е била способна ясно да свърже потребности и цели. Докато потребностите бяха до известна степен добре изразени, на ниво цели има бърз завой към много общи и сходни аргументи. Настоящата дискусия в Европейския парламент и Съвет не дава особена надежда за промяна към по-прозрачни потребности и цели. Очакването, че дискусията ще бъде по-добра на ниво страни членки, е илюзорно за повечето от тях.

AgriАнализ: Защо вече никой не се интересува от бъдещата ОСП?

Трудно е в такива условия на диалог за климата да се прави рационална и стратегическа политика. Може би в западната част на Стария континент това е по-възможно. Там нещата не стоят толкова идеологически. В северната и източната част на ЕС, казва проф. Ерявец, има по-малко възможности за реални промени в земеделската политика. Там основната цел на земеделската политика е все още разпределение – запазване на притока на фондове към съществуващите бенефициенти.

Трети риск:Предварително дефинирани мерки и неясна логика на интервенциите

Сериозен проблем при съставянето на стратегическите планове идва от това, че повечето мерки са предварително дефинирани и няма ясна логика на интервенциите. Възможно ли е да направим земеделската политика по-стратегическа, използвайки същите мерки? Едва ли, тъй като:

-    Не знаем с точност какви са ефектите от тази политика;

-    Политиците ще искат повече политически приемливи решения, отколкото такива, ориентирани към стратегиите;

-    Логиката на интервенциите е слабо свързана с целите на земеделската политика.  

Четвърти риск: Липса на прилагане и потребност от по-добър човешки ресурс

При обществената политика ние оставяме стратегическото планиране основно в ръцете на политиците на национално и европейско ниво. Но политиците са по-скоро предаватели на предварително подготвени предложения, отколкото истински стратегически лидери. Така ситуацията се оказва доста по-различна от тази в частния сектор. Политиците рядко искат да носят отговорост за ключовите стратегически решения. Тяхната политическа съдба зависи повече от скандалите и сътресенията на политическата арена.

AgriАнализ на тавана по СЕПП

Човешкият фактор е най-голямата заплаха за качеството на стратегическите планове. Това е точката, в която страните членки се различават значително една от друга. Всичко зависи от това, колко сериозно ще възприемат те социалната отговорност и дали разбират същността на земеделската политика.

Възможни ли са корекции в ОСП или трябва да забавим ход?

В момента законодателството не е адаптирано напълно, а се пишат стратегически планове. Именно поради това, за да има по-голяма промяна в земеделската политика, вярвам, че има няколко неща, които са задължителни на ниво ЕС, казва проф. Ерявец:

-    Подобряване на източниците на данни и поставяне на актуални цели, използвайки индикатори. Източниците трябва да се направят надеждни и използваеми;

-    Трябва да се дефинира нивото и качеството на поставянето на цели, като се използват индикатори. Трябва да се предложи набор от цели;

-    Трябва да се създадат ръководства за логиката на интервенциите;

-    Има нужда от повече гъвкавост в избора и определянето на мерки;

-    Необходима е експертна помощ за съставянето на стратегическите планове на ниво страни членки;

-    Подсигуряване на независими експерти и контрол на качеството на стратегическите планове;

-    Демократизиране на подготовката и адаптирането на стратегическите планове;

-    Повишаване на прозрачността и взаимната обмяна на информация и опит между страните членки.

В период, в който коронавирусът е забавил динамиката на цивилизацията, имаме време за самоанализ както индивидуално, така и колективно. Тогава се заражда мисълта, че може би е по-добре да започнем всичко наново от самото начало – да подготвим ново предложение за реформа, заключава проф. Емил Ерявец.

Следете темата и на cap4us.agri.bg.



ВИЖТЕ ОЩЕ:

Вижте къде са видео указанията за очертаване на площите в СЕУ

Мярка Covid-19: Авансово плащат част от обвързаната помощ?

НР3: Кога започва кандидатстването?

 








Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!

Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Март 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Концесията на стадион "Пловдив"
Парламентарни избори 2024
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
Стрелба в Москва
Бомби в училищата
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Пловдив и региона.
e-mail:
Анкета
Кой е най-успешният демократичен кмет на Пловдив през последните години?
Д-р Гарабед Томасян (887) 16%
Спас Гърневски (795) 14%
Д-р Иван Чомаков (545) 10%
Славчо Атанасов (1455) 26%
Иван Тотев (1494) 26%
Здравко Димитров (487) 9%
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 59 82 67

novini@plovdiv24.bg

гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Пловдивчани във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: