Нови правила за заплатите: Всеки служител ще има право да поиска сравнение на възнаграждението си с колеги

Експерти и коментираха предстоящите промени, свързани с т.нар. отпадане на "тайната на възнагражденията“ и въвеждането на по-голяма прозрачност при заплащането на труда, произтичащи от европейска директива.

Според Стефка Танчева, експерт "Човешки ресурси“ и член на Българската асоциация за управление на хора, една от най-съществените промени за работещите ще бъде правото на всеки служител да получава информация относно собственото си възнаграждение в сравнение с това на други служители, които заемат сходни позиции и попадат в една и съща категория труд. Работодателите ще бъдат задължени да предоставят такава информация в срок до 14 дни, като при наличие на разлики в заплащането ще трябва да ги обосновават ясно и аргументирано. По думите ѝ именно служителите ще бъдат най-силно засегнати и същевременно най-силно защитени от новите правила

Танчева допълни пред Nova News , че до 2 юни се очаква обществено обсъждане на предложените текстове, като според нея това е ключов момент, в който бизнесът трябва да изрази своите позиции. Целта е да се намери баланс между ефективна прозрачност и избягване на прекомерна административна тежест за работодателите. Тя подчерта още, че директивата предвижда промени и при обявяването на свободни работни места – в бъдеще в трудовите обяви ще трябва да бъде посочван ориентировъчен диапазон на възнаграждението, както и ясни критерии, по които то се формира, включително изисквания към кандидата, стандарти и условия на работа.

От страна на работодателските организации Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България, изрази критично мнение към предложените промени. Той заяви, че бизнесът е против въвеждането на прекомерна административна тежест, която според него няма реално основание в българските условия. По думите му в страната не съществува значим проблем с неравнопоставеност в заплащането между мъже и жени, поради което новите регулации се възприемат като излишно усложнение за работодателите.

Иванов посочи, че особено засегнати ще бъдат малките и средните предприятия, които ще трябва да се справят с нови административни задължения, включително определяне на отговорни лица за прилагането на правилата и изготвяне на обосновки при различия в заплащането. Това, според него, ще доведе до допълнителни разходи и организационна тежест. Той допълни, че разликите във възнагражденията често имат обективни причини, като различно ниво на умения, положени усилия, степен на отговорност и условия на труд, които следва да бъдат взети предвид.

Адвокатът по трудово право Радостина Янева обърна внимание, че новите изисквания ще представляват сериозно предизвикателство най-вече за по-малките работодатели, които и към момента често срещат затруднения при прилагането на трудовото законодателство. Според нея една от най-сложните задачи ще бъде правилното категоризиране на служителите - т.е. определянето кога двама работници извършват еднакъв или равностоен труд, което в практиката невинаги е еднозначно.

Янева подчерта, че предвидените промени не забраняват различното заплащане между служители на сходни позиции. Такива различия ще продължат да бъдат допустими, но задължително ще трябва да бъдат мотивирани и документално обосновани от работодателя. Тя допълни, че при наличие на над 5% необосновани разлики в заплащането в рамките на една организация, могат да възникнат допълнителни задължения за работодателя, включително докладване пред Комисията за защита от дискриминация и прилагане на т.нар. коригиращи мерки.

Експертните позиции очертават две основни гледни точки към предстоящите промени - от една страна стремеж към по-голяма прозрачност, равнопоставеност и яснота в системите на възнаграждение, а от друга страна опасения, свързани с административната тежест, практическото приложение на правилата и възможните затруднения за бизнеса, особено за малките и средните предприятия.