Най-високото разположено село в България днес е обезлюдено и заличено от списъците на НСИ и ГРАО

Някога оживено родопско село, днес Чамла е едно от многото изоставени населени места в България, носещо духа на миналото и следите на времето. Руините на някогашните домове, училището и обществените сгради разказват история за живот, който вече не съществува.

Село Чамла е най-високо разположеното, но обезлюдено село в България. Намира се 1625 метра надморска височина близо до село Мугла и Триградското ждрело в Родопа планина. От 1878 до 1886 година Чамла попада в т.нар. Тъмръшка република. През 1920 година в селото живеят 87 души, през 1946 – 133 души, а през 1965 – 162 души. Запустява и се обезлюдява напълно през 80-те години, но не е премахнато от списъците на НСИ и ГРАО. 

През 2004 г. французинът Оливие Люк се опитва да стане единственият жител на селото, но устоява по-малко от година в суровите условия на 1625 м н.в. След него испанецът Оскар Кореа повтаря авантюрата. По-късно тук има проект за младежки фестивал на изкуствата, който също трае съвсем кратко време. Селото е наричано още и Кралство Чамла.

Дднес Разходката из Чамла наподобява пътуване назад във времето. Разрушени къщи, паднали керемиди и изпочупени прозорци загатват за живота, който някога е кипял тук. Най-емблематичната постройка в селото е старото училище – място, което някога е било център на знание, а днес стои запустяло, но все още носещо частица от миналото, съобщава 24smolian.com.

Сградата на училището прави най-силно впечатление със своето състояние – макар и порутено, то сякаш устоява на времето, запазвайки спомена за дните, когато коридорите му са били изпълнени с детски гласове. В една от класните стаи все още стои старата черна дъска – напукана и овехтяла, но като че ли отказва да се предаде. Вероятно последният урок, написан върху нея, все още се крие под слоя прах.

По пода, който днес е изгнил и опасен за преминаване, някога са тичали ученици. Времето е оставило своя отпечатък, превръщайки здравите някога дъски в нестабилни остатъци. По стените на училището все още могат да се видят стари надписи, а в една от стаите виси избледнял портрет на Христо Ботев – напукана и разкъсана картина, но все още напомняща за ценностите, преподавани тук.

Защо Чамла е изоставено?

Чамла не е единственото българско село, което е останало без жители. Причините за неговото обезлюдяване вероятно са комплексни – миграция към големите градове, липса на инфраструктура, затваряне на училището и основните институции, суровите зими и трудните условия за  живот.

Въпросът, който все по-често се задава, е дали изоставените села като Чамла имат бъдеще. Могат ли да бъдат възродени и използвани по нов начин?

Има ли Чамла шанс за втори живот?

Напоследък интересът към забравените села расте. Те привличат любители на историята, фотографи и приключенци, които търсят автентична атмосфера. Чамла може да се превърне в туристическа дестинация – място за екопътеки, селски туризъм или дори образователни проекти, свързани с културното наследство.

Възстановяването на част от къщите като къщи за гости или малък екопарк може да даде шанс на селото да заживее отново, макар и с различно предназначение. Въпросът е – ще се намерят ли хора, готови да инвестират време и средства в подобна инициатива?

Чамла днес остава символ на едно минало, което постепенно избледнява. Дали ще се появи някой, който да му даде нов живот, или селото ще остане просто спомен, зависи от времето и хората, които все още вярват, че някои места не бива да бъдат напълно забравени.