Крум Зарков: Не мога да кажа какво точно ще се промени в Конституцията

Подкрепата за конституционните промени е твърде крехка. Това каза бившият правосъден министър и настоящ съветник на президента по правни въпроси Крум Зарков.

"Признавам, че е много сложно да се разбере, въпреки че се опитах да не изпусна нито дума от почти 9-часовия дебат в пленарна зала. Промените в основния закон на страната са много важни. Страхувам се обаче, че не мога да кажа какво точно ще се промени в Конституцията на България", посочи той в ефира на bTV.

Според него през деня са били направени много заявки за промени и преразглеждане на определени текстове. Той е категоричен, че по ред причини към момента не може да се каже със сигурност как ще изглежда основния закон на държавата след като "сглобката мине през него".

"Това, което чух току-що от Никола Минчев, е, че първото четене е минало със 161 гласа. Това е един глас повече от необходимото, за да продължи процедурата и то по бавната писта. Освен това тук става дума за гласуване анблок – от националния празник през промените във ВСС и стигайки до служебните правителства“, каза още той.

Крум Зарков посочи, че от 1991 г. насам това е шестата поправка на Конституцията на България, като в предходните пет пъти това е ставало със значително по-голямо мнозинство. Сега подкрепата била твърде крехка. За него е проблем също така и скокът, който Делян Пеевски е поставил на депутатите за приключването с промените.

"Бавната писта е бавна не само между първо и второ четене. Ако човек разгледа добросъвестно Kонституцията на България, ще види, че онези, които са я писали и гласували преди време, са предвидили тя да бъде променена с подкрепата на три четвърти от депутатските гласове. Това може и да стане с две трети, като се компенсира с времето – не само между първо и второ четене, а и между втори и трето“, поясни той.

Според него фиксирането на окончателното гласуване в средата на декември е противоречиво и "ще направи това цялото упражнение противоконституционно“. Той подчерта ,че разбира желанието на някои хора да се запишат под промените в основния закон на държавата, но е възможно това да стане за сметка на спазването на текстовете, записани в него.