Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Красимира Александрова: Феномен е, че са пълни читалните на библиотеките в нашето бездуховно време | ||||||
| ||||||
Четящите нации са икономически по-проспериращи. Проучване отпреди няколко години гласи, че ако се изменят негативните тенденции при четенето и се повиши грамотността на населението у нас, БВП е възможно да се повиши четири пъти. Инвестициите в четенето и грамотността са инвестиции в бъдещето. В тази връзка ще разговаряме в сутрешния ни блок с доц. Красимира Александрова – директор на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий“. От какво се интересуват посетителите и читателите на Националната библиотека? С интересен въпрос започваме. Интересуват се на първо място от книгите, но оказва се, че влизайки в библиотеката, нашите потребители предпочитат да влязат в библиотеката, защото тя е едно място, което предразполага към четене, към различен вид комуникация, към нещо, което е различно, извън ежедневието, в което те са поставени по една или друга причина. Ако трябва да обобщя, това означава, че библиотеката е и място за пребиваване, което дава култура, което дава и възпитание, и отношение към културата на една нация. Интересни са наблюденията, които имаме в месеците след приключване общо казано с пандемията, защото все още анализираме тази ситуация, но мога да кажа със задоволство, че значително се увеличи броят на нашите читатели, които са на по-малка възраст – имам предвид студенти, ученици. Забелязваме, че много от студентите например влизат в библиотеката, за да подготвят своите задачи, свързани с учебния процес, и на тях им харесва да бъдат на определено място в някоя от нашите читални, и там те да работят. Пълни са читалните на Националната библиотека, което също е феномен в нашето, както всички обичаме да говорим на висок глас – бездуховно време, но може би библиотеките останаха едно от малкото средища на духовността, които реално функционират 24 часа. Защото освен времето, в което може да се влезе в библиотеката, голяма част от ресурсите се предлагат и виртуално и това дава възможност за изключително активна и ползотворна комуникация с нашите читатели. Колко и какви онлайн ресурси предлагате в услуга на читателите? Знаем, че има безплатни електронни ресурси, специализирани такива. Да. Да кажем малко по-подробно за тях. Пандемията ни научи да бъдем много гъвкави и извличайки ползите от лошото – винаги има такива, и изводите разбира се, ние развихме и активирахме своите виртуални услуги. Всички възможности на библиотеката могат да бъдат ползвани онлайн. На първо място може да се започне с регистрация онлайн. Необходими са елементарни данни, които да се предоставят, за да може да бъде регистриран съответният читател. Също така могат да се осигуряват възможности за получаване на определени копия, определен брой копия – до 15 страници, от заявено издание. Държа да отбележа, че използването на библиотеката, регистрацията на нашите читатели е безплатна. Това също е една възможност, която осигурява достъп на всеки до информацията, с която ние разполагаме. Отделно от това е много важно да се знае, че Националната библиотека работи с по-специализирана аудитория предвид спецификата. Могат да ползват библиотеката всички, които са навършили 14 години. И може би това в голяма степен дава възможност и на по-младата аудитория да влезе в библиотеката, но има една подробност: в Националната библиотека не може да се заемат книги за дома. Казвам това и го повтарям много пъти, защото все още има хора, които не знаят този детайл, и се учудват, когато им бъде обяснено това. Да продължа с виртуалните услуги. Могат да се правят справки, тематични справки, които също се предоставят онлайн, може да се получи информация за различни изложби или по определени теми да се следи какво се случва в библиотеката. Разбира се електронният каталог на библиотеката също е на разположение на нашите потребители. И ако трябва да говорим за читателите и хората, които се ориентират към услугите на Националната библиотека, отново трябва да се направят няколко уточнения. Спецификата на Националната библиотека е, че тя е ориентирана към аудитория, която да обслужва изследователи, учени, студенти разбира се. И точно това определя и профила на читателя на Националната библиотека. Трудно може да се направи анализ по отношение, ако ми зададете въпрос "Какво чете българинът?“, защото при нас се чете по-специализирана литература. Използват се архивни документи от Български исторически архив, от ориенталските сбирки, старопечатни редки ценни издания. Разбира се има периодика, която е изключително богата колекция. Имаме картографски издания, музикални издания и всичко това е свързано с колекции, които дават възможност на изследователите да правят своите проучвания и анализи. Но казвате, читалните са пълни, интересът е огромен. Да. Пълни са и продължава тенденцията към нарастване на броя на читателите. Във връзка с разговора, който сега провеждаме, подготвих за себе си, също и за мен е полезно да видя какъв е профилът все пак на хората, които влизат в библиотеката. Това, което мога да кажа, е, че преобладава в малко по-голяма степен броят на мъжете посетители – те са 44 000. Като съотношение броят на жените е 39 000. Минимална е разликата, но така или иначе тя съществува. По отношение на категориите читатели, съвсем логично и нормално, броят на специалистите, изследователи, учени, университетски преподаватели – те са на първо място водещи като посетители. И хубавото е, че вече плътно ги следват учениците и студентите. Като цифри мога да посоча – около 13 000 е броят на специалистите, броят на студентите и учениците е около 8500, които влизат и ползват Националната библиотека. Съотношението също така между реално ползвани документи на място и виртуално ползваните също е 50:50, което означава, че българският потребител вече има едно съвсем нормално отношение и реален интерес към виртуалните услуги, които библиотеките предлагат. Прави впечатление, че в периода месец януари – вече говоря за настоящата година, и летния сезон изключително много нараства броят на посетителите от чужбина. Вероятно това е свързано с ваканциите, с времето, което те посещават България по един или друг повод, но голяма част от нашите потребители са и от чужбина. И това само по себе си е едно доказателство, че колекциите, които ние съхраняваме и предоставяме за ползване, действително се ценят изключително много. А за да се стигне до информация за тях, естествено че електронните ни ресурси са водещи по отношение на избора на тези документи. Доц. Александрова, можем ли да кажем кои са най-новите попълнения в най-голямата съкровищница на България като за финал на нашия разговор? Много е трудно да се отговори на този въпрос, защото библиотеката е обвързана със Закона за депозита и всяко издателство, което отпечатва нови издания, е длъжно в рамките на седем дни да депозира в Националната библиотека своята продукция. Като цифра ще посоча, че годишно новите издания, които влизат, са с обем между 50 и 60 хиляди нови заглавия. Това само по себе си е една нова библиотека, която влиза в Националната ежегодно. И в заключение, тази година ние отбелязваме 145-та си годишнина с 8,5 милиона фонд и нови издания, които ние предоставяме на нашите потребители в един наистина огромен обем, който ние трябва да контролираме и да организираме. Не правят изключение и даренията и точно затова сме се ориентирали към подготвяне ежемесечно на специални витрини, тип изложба, които да представят нашите дарители. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Обмисля се нещо ново за пенсиите у нас
17:30 / 22.04.2024
Отлагат строежа на новия огромен мол на Сточна гара
13:07 / 23.04.2024
Lidl отваря първия си магазин за нехранителни стоки
10:37 / 23.04.2024
Връхлита ни мощна магнитна буря
15:35 / 23.04.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
